Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Семейство Делос бе достатъчно голямо, за да има отделни клики, и ако Хелън трябваше да определи семейството им в рамките на гимназиалните схващания, Пандора беше влюбеното в натруфените бижута, загадъчно момиче, с което всички искаха да се мотаят, но само малцина го правеха редовно.
— Нека за начало да кажа, че за Палас е най-тежко, защото е изгубил повече, отколкото ние, останалите — каза Пандора тъжно, а после седна по-изправена и се усмихна извинително.
— Не ме разбирай погрешно, брат ми все още е истински задник, задето се отнесе с теб по този начин, но може би ще можеш да го разбереш малко по-добре, ако успееш да преобърнеш мислено ситуацията и да се опиташ да проумееш, че появата ти в живота ни е точно такъв шок за нас, какъвто е и за теб. Знаеш ли как се предава външността ни?
Хелън почувства как лицето й се сбърчи объркано при това сто и осемдесет градусово обръщане на посоката на разговора.
— Горе-долу — каза тя. — Кастор спомена нещо за архетипи, а после Касандра каза, че всички приличаме на хората, които са се били в Троянската война, или нещо подобно.
— Така че всички имаме тези „преработени“ лица, нали така? И невинаги приличаме на родителите си или дори на Потомци от собствените си Династии, а по-скоро на личностите от историята, които Богините на съдбата искат да повторим отново.
— Да, схващам. Богините на съдбата наистина си падат по повторенията.
— А тъй като Потомците обикновено имат навика да се влюбват безумно в някого, с когото им е „предопределено“ да бъдат, а после раждат купища деца още като съвсем млади, по-старото поколение понякога има съмнителната чест да вижда в по-младото лицата на хора, които някога е познавало — и тук идва истински гадното — лицата на хора, срещу които някога се е сражавало. Понякога дори в родните си деца или в лицето на някого, когото техните деца обичат.
— О! Това не звучи никак добре — каза Хелън: в нея се надигаше странен ужас. — Палас ме намрази от първия път, в който ме видя. Така че, на кого приличам?
Пандора въздъхна. Гривните на китката й се разлюляха, когато хвана ръката на Хелън.
— Това е ужасно неприятно — каза тя извинително. — Но изглеждаш точно като Дафна Атрей — жената, която уби брат ни Аякс преди двайсет и една години.
Хелън забеляза, че Пандора се запъна, докато изричаше името му. За миг си помисли, че обичайно жизнерадостната Пандора ще се разплаче.
— Но аз не съм го направила! Не съм убила брат ви — каза Хелън, толкова потресена от дълбокото чувство, на което ставаше свидетел, че започна да шепне. Доловила настойчивата нотка в гласа й, Пандора рязко се изтръгна от печалните си мисли и стисна ръката й.
— Знам това! — възкликна тя мило. — Безумие е да те виним, и повечето от нас не те обвиняват. Аз определено не. Няма как да узнаем дори дали си от нейната Династия.
— Но Палас наистина ме обвинява — каза Хелън, най-сетне проумявайки моменталната неприязън на Палас към нея. Пандора кимна неохотно.
— Когато загубихме Аякс, сякаш загубихме най-доброто от себе си — каза Пандора със сведени очи и прехапана за миг долна устна. — Аякс беше… най-добрият. Трябваше да го видиш. Всъщност, можеш да го видиш.
Пандора разтърси дясната си китка, за да я измъкне изпод купчините гривни. Най-отдолу, прикрепена здраво към кожата й, имаше гривна със закопчалка. Пандора отвори овалната лицева страна, за да покаже, че гривната всъщност беше медальон за ръка, нещо, което Хелън не беше виждала никога преди. Вътре имаше снимка на някого, когото Хелън помисли за Хектор, гъделичкащ до припадък момиченце с къса тъмна коса.
— Брат ми Аякс — каза Пандора печално. — Той винаги намираше време за мен, което си е голямо постижение, когато си в такова многодетно семейство като нашето. Лесно е да се изгубиш в навалицата, особено когато си най-малкият и най-дребният. Имах навика да го следвам навсякъде, където ходеше, и го умолявах да ми възлага задачи. Започна да ме нарича „свой верен оръженосец“, и на мен страшно ми харесваше.
Хелън погледна веселото момиченце, което се извиваше под огромната ръка на големия си брат, а после — нагоре към блестящите очи на Пандора.
— Дори само като гледам тази снимка, мога да разбера, че много те е обичал.