Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Арн не изпитваше страх, когато падна на колене. Само учудване. Заради това ли Бог беше спасил живота му? За да бъде обезглавен, макар че бе невинен? Да го обезглавят група пияни мъже, които смятаха, че той иска да навреди на жената? Това беше твърде глупаво, за да бъде вярно, и заради това той не се помоли за живота си, а за това тези нещастни хора да си възвърнат разсъдъка, тъй като бяха на път да извършат огромен грях.
Трябва да е изглеждал жалък, докато стоеше на колене. Беше облечен в кафяво монашеско расо, а по главата му имаше следи от начина, по който монасите бръснеха главите си. Тогава някой започна да се моли за Арн, вярвайки, че помага на нещастния в молитвите му. Някой друг рече, че един мъж не бива да убие беззащитен послушник, а трябва поне да му дадат меч, та да се защитава и да умре с достойнство. Тогава се чу одобрението на тълпата и изведнъж Арн видя как някой хвърли в тревата пред него къс, нескопосан северен меч.
Тогава той благодари на Бога, после взе меча, тъй като разбра, че ще живее.
Главният свещеник Торкел от Скара бе толкова близо, че ясно виждаше всичко, което се случи от този момент насетне. А онова, което той видя или пък си мислеше, че е видял, щеше да придобие огромно значение.
Тъй като, когато Гунар от Редеберя се втурна с вдигнат меч към Арн, за да сложи край на всички беди, които бяха провалили сватбения му пир, той осъзна, че промуши единствено въздуха. Не разбра какво става, тъй като не смяташе, че е твърде пиян.
Посегна отново, без да улучи. Тогава посегна отново, и отново.
Арн забеляза, че мъжът пред него бе беззащитен и сметна, че навярно бе твърде пиян. Ала още по-добре, помисли си той, тъй като в такъв случай нямаше да рискува да нарани ближния си.
Ала за Гунар от Редеберя всичко, което се бе случило, бе като ужасен сън. Съседите му започнаха да му се присмиват и където и да се прицелеше, то този демон, тъй като само демон можеше да бъде, се оказваше някъде другаде. Не че бягаше, ала все сменяше мястото си.
Арн се въртеше в кръг, като държеше меча с лявата си ръка, тъй като брат Гилберт винаги бе казвал, че с лявата ръка ще му е по-трудно да уцели. Не трябваше много да размахва меча си. Стигаше му да променя положението си през цялото време. Смяташе, че скоро противникът му ще се умори и ще се откаже, така че никой да не пострада, тъй като Бог щеше да се намеси, за да ги спаси.
Ала наплашеният Гунар от Редеберя помоли стария воин Йоар да му помогне да извърши онова, което има право да извърши. И тъй като младоженецът бе достатъчно наранен, а и Йоар като човек с опит видя, как малкият се поддаваше на евтини трикове, той решително се хвърли в битката, за да сложи край на всичко. Не помогнаха и отчаяните протести на главния свещеник.
Изведнъж Арн се оказа в беда, изплаши се, хвърли меча в дясната си ръка, защитаваше се срещу двамата, като за първи път прояви сериозност.
Гунар от Редеберя веднага падна на земята, като гърлото му беше прерязано, а Йоар се строполи, след като Арн го прободе в корема.
Всички стояха като вкаменени. Гостите на сватбата бяха станали свидетели на нещо, което не бе възможно да се случи. Така че това бе чудо.
Арн бе застинал от ужас, тъй като разбираше повече от добре, защото бе присъствал на много заколения на животни, че мъжът, който го бе нападнал пръв, лежеше на земята, а кръвта му изтичаше, а другият, който бе добър в боя с меч, беше смъртно ранен. Шокиран от злите си деяния, Арн остави меча да падне на земята и склони глава за молитва. Беше готов да го обезглавят на мига.
Но главният свещеник протегна ръка към небесата и подхвана псалм, което поне за момента предотврати всички атаки срещу Арн. След това той строго говори за чудото, което всички бяха видели. Рече, че един чужденец поради това, че е невинен, е получил помощ и че е видял самия архангел Гавраил, който стоял зад малкото беззащитно момче и е направлявал ръката му. Скоро мнозина от присъстващите потвърдиха, че са видели същото. Та това беше Божие чудо. Един малък послушник бе успял да надвие двама възрастни воини.
Освободиха булката и тя започна чрез молитва да благодари, задето Бог й бе пратил спасител в последния момент. Изпяха няколко псалми, ала Арн не можеше да участва в пеенето.
Свещеникът запита Арн откъде иде и реши, че самият той ще се отправи заедно с момчето към Варнхем и че ще занесат Гунар от Редеберя, за да го погребат, а Йоар ще бъде отнесен у дома си.