Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Погледна дясната си ръка и направи гримаса. Беше напълно сигурен, че кокалчетата му не би трябвало да бъдат толкова големи или толкова пурпурни. Опита се да не им обръща внимание. Последния път, когато каза на Ариадна, че си е счупил нещо, тя го беше оправила, а после беше придобила ужасяващ сив оттенък. Мат не искаше да вижда Ариадна в такъв вид никога повече, най-вече заради самия него.
Мат просто имаше нужда от една минута, за да се отпусне под все още носещата се пара от душа, а после да отиде до малкия фризер в ъгъла и да си сложи на ръката малко лед. Тя щеше да се оправи, а ако ли не — е, той и без друго беше левичар. Телефонът му иззвъня и той трепна, докато се пресягаше за него, държейки се за ребрата.
— Да? — отговори разсеяно, докато вървеше към огледалото. Върху ребрата му се надигаше голяма червена подутина. Супер, помисли си. Сега ще си имам и цял куп синини върху горната част на тялото, в тон с прекрасната повърхностна синина върху прасеца.
— Здрасти, човече.
— Зак? — изсъска Мат. Незабавно забравяйки болките и страданията си, той се завъртя кръгом и се увери, че Джейсън или Лукас не са влезли в помещението. — Какво, по дяволите?
— Знам, знам. Просто трябва…
— Не ме моли за услуга — предупреди Мат. — Вече съм ти правил достатъчно през годините.
— Няма да те моля за услуга. Искам само да… Не можеш ли поне да се срещнеш с мен? — Зак звучеше отчаян. — Нали знаеш, да поговорим? Просто искам да говоря с теб!
— Не знам, човече. — Мат въздъхна с истинско съжаление. — Може да се каже, че вече сме отвъд този етап. Искам да кажа, избрахме страните си, нали? След като издаде Хектор, абсолютно всеки член на семейство Делос си търси повод да ти нарита задника. Просто стой надалече, ясно?
— Ясно — каза Зак толкова тихо, че Мат едва го чу. Гласът му потрепери, сякаш беше обезумял от страх. — Просто имах нужда от приятел.
— Зак… — поде Мат, но връзката прекъсна. Той не се обади отново на Зак.
В леглото ли си?
Хелън за малко не си изпусна телефона, когато видя, че съобщението беше от Орион — което щеше да бъде наистина лошо, като се имаше предвид, че тя се намираше на стотици метри над земята и той нямаше как иначе да се свърже с нея. Съвземайки се от катастрофалното суетене с телефона, тя закръжи във въздуха и си заповяда да се успокои, докато пишеше отговор.
Почти. Ще се срещнеш ли с мен? — написа тя, чудейки се дали телефонът й имаше емотиконка със значение „надявам се“.
За6то. Трябва да те видя. Сега шофирам към пе6терите 6те се видим скоро.
Хелън беше невероятно щастлива, че Орион най-после се беше свързал отново с нея, но все още се чувстваше неловко. Нямаше чувството, че й е простил. Би дала много, за да може да види лицето му или да чуе гласа му, вместо да се задоволява със съобщение, което той вероятно бе написал набързо, докато шофираше.
Спусна се и се приземи бързо в задния си двор и изтича в къщата.
— Имаш ли представа колко е часът? — провикна се Джери, когато тя премина бързо покрай него, отправяйки се към стълбите.
— Единайсет без четири минути — извика в отговор Хелън, като изтича нагоре по стълбите и влезе право в банята. — Накажи ме утре, става ли? Сега наистина трябва да си лягам!
Чу как баща й си мърмори сърдито на долния етаж колко хубаво било, когато била на девет. На твърде висок глас, той се отдаде на спомени колко прилежна била на тази възраст, как правела всичко, което се очаквало от нея, а после вдигна очи към тавана, питайки защо дъщерите не могат просто да си останат завинаги на девет години. Хелън се направи, че не го чува, докато си миеше лицето и зъбите.
Тя непрестанно мислеше само за срещата с Орион. Нямаше представа какво щеше да му каже, но това нямаше значение. Просто трябваше да го види.
Преди да влезе в стаята си, тя си сложи топли чорапи и ботуши, които държеше в коридора, просто в случай че и вътре е толкова студено, колкото и навън. Вратата заяде. Тя я отвори със сила, и дървото на горния праг изскърца жално, когато тя нахълта през входа. Първите й стъпки изхрущяха, сякаш беше стъпила върху разсипани късчета корнфлейкс. Когато се огледа наоколо, Хелън видя защо.