Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Честно ли? Никакво. Но променя начина, по който гледаме на информацията, която ни носиш — каза Джейсън сериозно. — Опитваме се да вярваме, че това, което ни разказа за слизането си миналата нощ, е вярно, но…
— Сигурно ме будалкаш!
— Каза, че си видяла бог — бог, който е затворен на Олимп от хиляди години! После каза, че в Подземния свят с теб и Орион е имало и друг жив човек, някой, който се появил от нищото и чудодейно ви спасил живота — каза Касандра, повишавайки тон.
— Как този друг човек се е озовал там долу?
— Не знам! Виж, за секунда дори се усъмних дали това е истина, но не бях единствената, която видя всичко това, ясно? Питайте Орион. Той ще ви каже абсолютно същото.
— Кой ще потвърди, че твоите халюцинации не влияят на възприятието на Орион за Подземния свят, както и на твоето? — Изкрещя Касандра на Хелън. — Ти си Търсачът в дълбините, не той! Много пъти си ни казвала, че ако си легнеш, чувствайки се нещастна, се озоваваш на ужасно място. А ако си лягаш, чувайки несъществуващи гласове, какво тогава?
— Откъде знаеш, че чувам гласове? — прошепна Хелън. Джейсън я погледна съчувствено, сякаш всички останали виждаха нещо, което убягваше на Хелън.
— Всичко, което казваме, е, че ти изглежда си в състояние да контролираш пейзажа на Подземния свят до някаква степен. Трябва да обмислиш възможността, че може да си в състояние да създаваш цели преживявания.
Хелън изплашено поклати глава, неспособна да приеме това, което казваха. Ако бяха прави, тогава кое беше действително? Не можеше да си позволи да се поддаде на тази коварна мисъл. Имаше нужда да вярва в някои неща, или със същия успех би могла да се предаде. А не можеше да се предаде, дори и да искаше. Твърде много хора разчитаха на нея. Хора като Хектор и Орион. Хора, които тя обичаше много.
— Кас, ти си Оракулът — каза Хелън, улавяйки се за сламки. — Защо не можеш просто да погледнеш в бъдещето ми и да ми кажеш дали полудявам?
— Не мога да те видя — каза Касандра малко по-високо, отколкото беше необходимо. Издаде задавен гърлен звук и закрачи из стаята. — Не мога да те видя и никога не съм успявала да видя Орион. Не знам защо. Може би защото вие двамата се срещате само в Подземния свят, а аз мога да виждам само бъдещето на тази вселена, или може би…
— Какво? — предизвика я Хелън. — Ти започна този разговор, Касандра. По-добре го довърши.
— Може би ти и Орион полудявате и нямате ясно бъдеще, което да мога да разчета — каза Касандра уморено, като хвърли неуверен поглед към Джейсън, който я гледаше гневно, предупреждавайки я с очи.
— Не. — Хелън се изправи. Почувства как някакво напрежение в главата й се освободи и носът й отново потече. — Чувам какво казваш, но грешиш. Бях тласната до границата на издръжливостта си и знам, че това изчерпва голяма част от силите ми, но не полудявам.
Джейсън въздъхна и оброни глава в дланите си, сякаш беше също толкова изтощен като Хелън, и му беше омръзнало толкова, колкото и на нея. Заля го внезапна вълна от енергия. Той отиде с три бързи крачки до бюрото на баща си и измъкна шепа хартиени кърпички от кутията, която стоеше отгоре.
Ето — каза той с напрегнат тон, като поднесе кърпичките към лицето на Хелън.
Хелън вдигна опипом ръка и докосна носа си. Когато отдръпна ръката си, тя беше покрита с кръв.
— Потомците не получават спонтанно кървене от носа. — Изражението на Касандра беше непроницаемо. — С Джейсън смятаме, че този проблем е много по-сериозен, отколкото някой друг е готов да признае.
Хелън се почисти колкото можа по-добре и погледна първо Касандра, после Джейсън. Никой от двамата не искаше да я погледне в очите.
— Джейсън — каза Хелън и в иначе раздразнения й тон се прокрадна умолителна нотка. — Просто изплюй камъчето. Колко по-сериозен?
— Мислим, че умираш — отвърна той тихо. — Не знаем точно защо и поради това нямаме представа как да ти помогнем.
10
Мат уви хавлиена кърпа около кръста си и седна на дървената пейка пред душовете за момчетата в намиращата се на долния етаж зала за изтезания, или, както предпочиташе да я нарича семейство Делос, стая за „упражнения“. Да се мотаеш с полубогове не беше лесна работа, но вече не можеше просто да забие глава в пясъка и да се преструва, че светът е безопасно и предсказуемо място. Целият живот на Мат, цялото му бъдеще, се бяха променили в мига, когато удари Лукас с колата си преди по-малко от месец.