Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— И аз.
Отпусната в ръцете му, тя се чувстваше безкрайно облекчена, тъй като по време на дългото пътуване насам неволно си бе представяла какви ли не сцени на посрещане: Корин, който дори не я поздравява, Корин, който я поздравява учтиво, но студено, Корин, който я поздравява сърдечно, но без особен интерес, и най-лошата представа от всички: Корин, който я поздравява заедно с Мадлен, носеща на ръката си годежен пръстен…
— Много мило от страна на леля ти да реши да оздравее, преди и двамата да сме умрели от нетърпение — каза Корин, заровил нос в косата й. — Мама предложи двамата с чичо ти да дойдат тук след следващата химиотерапия.
— Прекрасна идея! — Изабел се въодушеви. — Госпожа Сесил и леля Полет ще се разбират чудесно, те толкова си приличат.
Корин погледна над рамото й в багажника и видя подаръка на Лоран.
— Считай, че отсега нататък той ще бъде твой роб.
— Надявам се. Току-що ми каза, че приличам на кокошката му.
— А на мен донесе ли ми нещо? — Въпросът прозвуча определено двусмислено.
— О, да — каза Изабел и си помисли за малкото паяче в корема си.
— Чудесно — зарадва се Корин. — Вече нямам търпение да го отворя.
— Още е рано за това. Ще можеш да го видиш точно след…
— Това не е ли Изабел? — Изведнъж от всички страни заприиждаха хора и скоро тя беше заобиколена с до болка познати любими лица.
Обсипаха бузите й с безброй целувки.
— Колко хубаво, че отново си тук. Днес специално съм си взела почивен ден. — Това беше Матилд.
— Милото ми момиче, колко хубаво, че леля ви е по-добре — сияеше срещу нея госпожа Сесил.
Леля Жермен, която седеше в инвалидна количка, също беше щастлива.
— Учудена сте, нали, сестра Каролине? Това, че сте отново тук, е единствено благодарение на моите връзки с генерала. Ако не бях го омагьосала с чара си, вие щяхте да гниете в лазарета на фронта до края на дните си.
— Сигурно наистина е много благодарна за това — промърмори Матилд.
— Нашата госпожица изглежда добре — каза Бертран и потупа Изабел по гърба.
— Сложила съм комарник над леглото ви, за да не ви безпокоят несекомите. — Указанието, дадено с ръмжащ глас, идваше от Ермелин. — Тази година бяхте твърде рано тук. Знаете ли, че едно-единствено убождане ми докара куп неприятности с крака? Веднъж като се разсееш…
Лоран и странната му кокошка също бяха дошли.
— Сега ще ми покажете ли какво сте ми донесли?
— Това е много неучтиво, Лоран — каза Матилд. — Може Изабел да не ти е донесла нищо.
— Донесла ми е — възрази момчето.
— Но първо трябва да си почине — намеси се госпожа Сесил. — Такова дълго пътуване, и то в тази жега! Направила съм портокалов ликьор с лед.
„А аз няма да мога да пия, помисли си със съжаление Изабел. Никакъв алкохол“, пишеше на листа с указанията, който й даде гинекологът.
— Най-напред бих искала да се преоблека и ако може, да си взема душ — помоли тя. — И малко да полегна. — Погледна многозначително Корин, но той изтълкува погрешно погледа й.
— Добре, тогава ще пояздя час-два със Сомбре — каза той със съжаление. — Дотогава ще си се наспала, нали?
— Да — въздъхна Изабел.
— Аз ще ви помогна за багажа — предложи Лоран и се обърна към отворения багажник.
Разбира се, погледът му веднага попадна върху кутията с подаръка му. Изабел напрегнато наблюдаваше момченцето. Известно време той мълча, почти тревожещо.
— Това да не е костенурка? — извика Лоран с ясен глас, почти фалцет.
— Това е твоята костенурка — поправи го нежно Изабел. — Купих я от един зоомагазин в Кил. Донесла съм и книга за костенурките. Продавачът каза, че са по-чувствителни, отколкото изглеждат.
Лоран възторжено погледна костенурката си в очите.
— Ще бъда много, много внимателен с нея — обеща с пресипнал глас детето.
Изабел застана под силната струя топла вода и усети как по цялото й тяло се разстила задоволство. Всички тези хора, които я посрещнаха навън като изгубена дъщеря, слънцето, увереността, че леля Полет скоро ще бъде съвсем здрава, я караха да се чувства толкова щастлива, колкото отдавна не се е чувствала.
Разбира се, най-важното тепърва й предстоеше: трябваше да каже на Корин, че очаква дете от него, а нямаше представа как ще реагира той.
Именно леля Полет настоя тя да се върне във Франция веднага щом разбра, че Изабел наистина е бременна.