Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Познай кой се върна - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Познай кой се върна

Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:

Никой не може дълго да носи маска.
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 100
Перейти на страницу:

Емили зяпна.

— Не.

— Кой? — настоятелно попита Хана, усещайки, че коленете й омекват.

Ариа поклати глава.

— Не можела да ми каже.

Настъпи продължителна пауза. Около тях всичко потреперваше в тон с баса от песента на Сиара. Хана огледа присъстващите на купона, изненадана колко блажено неосведомени са всички. Майк Монтгомъри се кълчеше пред някакво момиче от квакерското училище, всички възрастни се бяха струпали край бара и се наливаха, група момичета от нейния курс си шепнеха злобно колко дундести изглеждат всички момичета в роклите си. Хана изпита желание да им изкрещи да се махат оттук, че вселената се е обърнала с главата надолу и че точно в този момент не може да става и дума да се забавляват.

— Защо Джена е отишла точно при Али? — попита Емили. — Али я мразеше.

Ариа прокара пръсти през косата си, която беше мокра от дъжда.

— Била сигурна, че Али ще я разбере. Че имала същите проблеми като нея.

Хана се намръщи, объркана.

— Същите проблеми? Имаш предвид Джейсън?

— Ами… предполагам — замислено каза Ариа. — Може би Джейсън е правел същото като Тоби.

Хана сбърчи нос, като си спомни красивия, но доста мрачен брат на Али.

— Джейсън винаги е бил някак… странен.

— Момичета, стига. — Ръцете на Емили лежаха безпомощно в скута й. — Джейсън имаше своите настроения, но не беше сексуален маниак. Двамата с Али винаги изглеждаха щастливи заедно.

— Тоби и Джена също изглеждаха щастливи заедно — напомни й Ариа.

— Чувала съм, че едно на всеки четири момчета злоупотребява със сестра си — добави Хана.

— Това е смешно — изпръхтя Емили. — Не вярвайте на всичко, което чувате.

Хана замръзна. След това рязко се обърна към Емили.

— Какво каза току-що?

Устните на Емили потрепнаха.

— Казах… Не вярвайте на всичко, което чувате.

Думите се разлетяха като сонарни концентрични кръгове. Хана ги чуваше отново и отново, те се блъскаха хаотично из главата й.

Основите на съзнанието й започнаха да се разпадат. Не вярвай на всичко, което чуваш. И преди беше виждала тези думи. В последното й съобщение. От А. От онази нощ, която не можеше да си спомни.

Хана сигурно беше издала някакъв звук, защото Ариа се обърна към нея.

— Хана… какво?

Спомените започнаха да я връхлитат, както подредените в колонка плочки за домино започват да падат една върху друга, след като първата е бутната с пръст. Хана се видя как преплита крака на купона на Мона, облечена в изпратената рокля, ядосана, че не й става. Мона й се беше изсмяла в лицето и я беше нарекла кит. Не Мона й беше изпратила роклята, осъзна Хана — беше А.

Тя се видя как отстъпва назад, глезенът й се подгъва и тя се стоварва на земята. Чува се едно ужасяващо храаас. Край нея избухва истеричен смях, като Мона се смее най-силно. И след това Хана се видя много по-късно, как седи сама в своята тойота на паркинга на Планетариума в Холис, облечена с горнище на анцуг и къси спортни шорти, с подпухнали от плач очи. Тя чу телефона си да звъни и се видя как протяга ръка да го вземе.

Опа, май не беше липосукция! — пишеше в есемеса. — Не вярвай на всичко, което чуваш!

А.

Само че есемесът не беше от А. Беше от обикновен клетъчен телефон — от номер, който Хана добре познаваше.

Тя изписка глухо. Лицата, обърнати към нея, й изглеждаха размазани и трептящи, сякаш бяха холограми.

— Хана… какво има? — извика Емили.

— О. Боже мой — прошепна Хана замаяна. — Това е… Мона.

Емили се намръщи.

— Какво за Мона?

Хана дръпна маската си. Усети въздуха — хладен и освобождаващ. Белегът й пулсираше, сякаш водеше свой собствен живот, отделен от брадичката. Тя дори не се огледа, за да види колко хора се бяха вторачили в отеклото й грозно лице, защото точно в този момент това нямаше никакво значение.

— Спомних си какво трябваше да ви кажа в онази нощ, когато поисках да се срещнем в „Роузууд дей“ — каза Хана и очите й се насълзиха. — Мона е А.

Емили и Ариа я гледаха толкова безизразно, че Хана се зачуди дали въобще са чули какво им е казала. Най-накрая Ариа продума:

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 100
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)