Вратата на Абадон

21.

Бика

През последните часове преди да прелетят през Пръстена, на „Бегемот“ се възцари нещо като обречено спокойствие. В коридорите и залите хората разговаряха с приглушени гласове. Независимите сайтове, които винаги бяха проблем, този път също бяха поуталожили своя патос. Оплакванията, с които преди засипваха охранителната служба, намаляха почти до нула. Бика държеше под око местата, където хората можеха да се напият и да правят глупости, но и там всичко бе спокойно. Затова пък комуникационният трафик назад към станция Тихо и всички точки в посока Слънцето се увеличи шесткратно. Много хора на кораба искаха да кажат нещо на някого — дете, сестра, баща, любим човек, — преди да преминат през изкривяващото сигналите пространство и да се озоват в това, което ги чакаше от другата страна.

Бика също си помисли, че е редно да го направи. Той се свърза с фамилната група за първи път от седмици и потъна за кратко в проблемите на семейство Бака. Един братовчед се бе сгодил, друг се развеждаше, с останалите размениха бележки и обсъдиха новини от света. Леля му на Земята имаше проблеми с таза, но тъй като живееше на социални помощи, трябваше да чака по списък, за да бъде прегледана от доктор. Брат му бе оставил кратка бележка, че е получил работа на Луната, но не каза каква точно, нито какви са условията. Бика слушаше гласовете на свои роднини, които не бе виждал другаде, освен на екрана, и чийто живот никога не се бе пресичал с неговия. Беше изненадан от обичта, която изпитваше към тях, ала същевременно нещо го възпираше да сподели мислите си. Това само щеше да ги изплаши, те нямаше да го разберат. Представяше си как братовчедите ще започнат да го убеждават да напусне час по-скоро кораба и да се прекачи на друг, който не се е насочил съм Пръстена. По времето, когато писмото му стигне до тях, той вече щеше да е заминал. Записа кратко видеопослание за Фред Джонсън, в което каза само: „След този случай ти ще си ми длъжник“.

Когато до старта оставаше един час, Бика обяви бойна тревога на кораба. Всички по противоускорителните койки или по постовете. Проверка за закрепване на инструментите, електрокарите прибрани в силозите, всички прегради между основните секции затворени, така че ако се случи нещо, да изгубят въздух само от засегнатия участък. Получи няколко оплаквания, но те бяха по-скоро недоволно мрънкане.

Прекосиха Пръстена бавно, с тяга, която едва стигаше да задържа предметите на пода. Бика не знаеше дали е техническо решение на Сам с цел да избегнат последствията от високата скорост при навлизането, или Ашфорд даваше на земните и марсианските кораби възможност да ги застигнат, за да могат да преминат горе-долу по едно и също време. Но ако беше последното, решението не бе на Ашфорд. Па бе силната в дипломацията.

Вероятно главният двигател не беше в състояние да ги придвижва с толкова ниска скорост и използваха за целта маневрените.

Бика не се безпокоеше за земните сили. Те бяха нарушили споразумението и имаха свои цивилни пратеници на борда. Марс, от друга страна, твърдеше, че мисията му е научноизследователска, ала ескортът бе изцяло военен и ако не беше балансиращата роля на Земята, вероятно можеха да пробият някоя и друга дупка в корпуса на „Бегемот“ и да го оставят да си изгуби въздуха.