Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Не, не съм – отвърна тя, уверена, че не е използвала никаква магия. Тя протегна ръка, но дланта й се натъкна на невидима преграда. Сония забеляза някакво движение зад Сери и надникна над рамото му. В уличката беше влязъл някакъв мъж и вървеше към тях.
– Зад теб – прошепна тя, но Сери гледаше към нещо над главата й.
– Магьосник! – изсъска той и посочи с пръст.
Момичето се обърна и дъхът й секна. На покрива стоеше някакъв мъж и я гледаше напрегнато. Тя се ококори невярващо, когато магьосникът пристъпи напред, но вместо да падне, започна да се спуска плавно към земята.
Въздухът се разтресе от силни вибрации – Сери беше ударил с юмрук по бариерата.
– Бягай! – извика той. – Махай се оттук!
Тя отстъпи назад от спускащия се магьосник и изоставяйки всички опити да запази спокойствие, се втурна да бяга по уличката. Глухият звук на тупващи в снега ботуши й подсказа, че летящият магьосник беше слязъл на земята.
Пред нея уличката се пресичаше с друга. Зад пресечката се появи друга фигура, която се устреми към нея. Обхвана й паника и тя се затича напред с всички сили. Успя първа да се добере до пресечката и сви вдясно. Но триумфът й не трая дълго – там вече я очакваше друг магьосник, скръстил ръце на гърдите си. Момичето спря рязко и се хвърли към единствената останала уличка, но отново бе принудено да спре. Четвърти мъж стоеше на няколко крачки от нея и отрязваше единствения й път за отстъпление.
Сония изруга и се обърна назад. Третият мъж я гледаше напрегнато, но не помръдна от мястото си. Тя се обърна към четвъртия. Той започна да се приближава към нея.
Сърнето й препускате бясно в гърдите й. Тя вдигна глава и огледа стените. Те бяха построени от обикновени тухли, но тя знаете, че дори и да успее да се изкатери по тях, магьосниците лесно иде успеят да я свалят. Вледеняващ страх стегна душата й.
„В капан съм. Оттук няма измъкване”.
Тя погледна назад и изтръпна от страх, когато видя, че първите двама мъже се бяха срещнали с третия на пресечката. В главата й отново се появи познатото усещане. Отсрещната стена се срути върху мъжете и във въздуха се разхвърчаха отломки от тухли и прах. Но те не причиниха никаква вреда на магьосниците, а просто отскочиха от предпазните им щитове.
Магьосниците се обърнаха към стената, след което я изгледаха с пресметливи погледи. Уплашена, че може да си помислят, че ги напада, тя се поколеба и отстъпи назад. Отново усети размърдването в съзнанието й. Изпепеляваща жега обгърна крака й. Тя погледна надолу и видя как снегът под краката й се стопява в локва вода. Около нея се издигна пара и изпълни уличката с топка, непрогледна мъгла.
„Хе не могат да ме видят!” Тя се изпълни с надежда. „Мога да мина покрай тях!”
Сония се обърна се промъкна надолу по уличката – Тъмната сянка на някакъв мъж й препречи пътя. Тя се поколеба, след което бръкна в джоба си. Пръстите й напипаха студената дръжка на ножа. Магьосникът протегна ръка да я хване, но тя се шмугна под нея и се хвърли срещу него с цялата си тежест. Той залитна назад, но не падна. Преди да успее да възстанови равновесието си, тя заби ножа в бедрото му.
Тънкото острие потъна дълбоко. Той изкрещя от изненада и болка, а Сония почувства прилив на жестоко удовлетворение. Тя издърпа ножа и отблъсна ранения встрани от пътя си. Магьосникът се блъсна в стената със стон. Сония се втурна напред...
Нечии пръсти се вкопчиха в китката й. Тя изръмжа и се опита да изтръгне ръката си. Хватката се затегна и най-накрая ножът се изплъзна от пръстите й.
Силен порив на вятъра разгони мъглата и тя видя как другите трима магьосници се приближават бързо към нея. Паниката й се засили и тя започна отчаяно да се дърпа, но безуспешно. Краката й се плъзгаха по влажната земя. С очевидно усилие магьосникът я дръпна към себе си и я тласна към другите трима.
Усещайки ръцете им върху себе си, тя изпадна в ужас. Започна да се мята на всички страни, опитвайки се да се освободи, но те я държаха здраво. Изблъскаха я към стената и я притиснаха към нея. Тя се оказа заобиколена от магьосници, които не сваляха немигащите си очи от пленничката си.
– Каква дивачка – каза единият от мъжете. Раненият се изсмя прегракнало.
Когато погледна най-близко стоящия магьосник, тя изтръпна. Това беше мъжът, който я бе видял по време на Прочистването. Той я гледаше упорито в очите.
– Не се страхувай от нас, Сония – каза той. – Няма да ти навредим.
Единият от магьосниците промърмори нещо. По-възрастният мъж кимна и всички бавно отдръпнаха ръцете си.
Невидима сила я притискаше към стената. Неспособна да помръдне, тя почувства как след вълната от отчаяние в съзнанието й отново се размърда нещо и магията отново избликна. Стената зад тримата магьосници избухна и засипа уличката с тухли.