Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Изгледах най-голямата от спящите бабуни. В устата на Аслауг всичко това звучеше много убедително, но Снори трудно можеше да бъде насочен по друг път, освен неговия собствен — знаех го от личен опит. И все пак се радвах, че Баракел го няма.
Някъде слънцето залезе и далечното тропане заглъхна. Погледнах към Кара и открих, че Хенан се взира в мен, сгушен сред одеялата на вьолвата. Гледаше ме с непроницаемия си поглед и след малко аз свих рамене и отидох да полея някое дърво.
Нощ подир нощ прекосихме първо Маладон, а после и Туртаните. Близостта между дук Аларик и туртанските лордове означаваше, че той се смята за отговорен за безопасното преминаване на Горгот и събратята му през тези земи — въпрос на чест, и лорд Хакон го повтори на Горгот неведнъж.
— Ако дори една коза или овца изчезне от стадото на някой пастир, ще е все едно самият дук Аларик я е откраднал — каза Хакон.
Горгот просто кимна с голямата си глава и го увери, че ще има ред.
— Троловете са създадени за война, лорд Хакон, не за кражби.
Хенан вървеше сам, без да се оплаква от милите, и пак му оставаше достатъчно енергия да търчи из лагера на зазоряване и да тормози северняците да му разказват истории. Прекарваше време и с Горгот. Отначало интересът на чудовището разпали подозренията ми, но изглежда, то просто харесваше момчето, разказваше му свои приказки за загадките и чудесата, които могат да се намерят в мрачните кътчета под планините.
Докато походът продължаваше, се съсредоточих върху съблазняването на Кара. Макар че тя не полагаше ни най-малки усилия да изглежда привлекателна, пак съумяваше да ме измъчва. Беше също толкова мърлява и разчорлена като всички останали, жилава, мускулеста и с остри очи — и все пак открих, че я желая.
Въпреки очевидните ѝ недостатъци — че е плашещо умна, знае твърде много неща, прозира в душата ми почти винаги и е повече от щастлива да пронизва заблудени ръце — я намирах за чудесна компания. Това се оказа ново и доста объркващо преживяване за мен. Докато гледах как Кара развлича двайсет данци с неприлични истории около огъня, се чувствах все едно при лов на глигани в Кралската гора край Вермилиън плячката ни изведнъж е спряла да бяга, седнала е, извадила е лула и се е заела да обсъжда с нас предимствата на телешкото пред еленското и да изказва мнение кое вино върви най-добре с лебедово месо.
Снори, когото до пристигането на Хакон смятах за свой съперник за любовта на Кара, изглеждаше странно предпазлив около нея. Зачудих се дали още го обвързва споменът за Фрея, верността му към една мъртва съпруга. Той спеше встрани от нас и ръката му начесто посягаше да опипа мястото, където ключът висеше под жакета му. В редките случаи, когато ставах преди Снори, понякога го виждах да трепва и да изтяга снага, сякаш отровната рана, която Баракел беше поуспокоил в Осхайм, отново се връщаше да го мъчи.
Нощите на преход минаваха бавно. Източен Туртан се превърна в Западен и тази промяна бе отбелязана само от повишаване на влагата. Краката започнаха да ме болят и все повече копнеех за кон, който да ме носи.
След първата си нощ вървене през Западен Туртан можехме да се похвалим само с кални ботуши. Беше ми дошло до гуша от маймунджилъците, с които лорд Хакон се опитваше да впечатли Кара — сега плещеше за класическа литература, все едно е някаква сбръчкана бабишкера, която са пуснали за през деня от кулата ѝ с книги, — затова потърсих разтуха при единственото от нашите чудовища, което можеше да говори.
— Какво чака вас и поданиците ви в Планините, крал Горгот? Не помня да съм чувал граф Ренар да се слави с гостоприемството си…
— Не съм крал, принц Джалан. Това е само дума, която се оказва полезна за момента. — Горгот протегна ръка към огъня, толкова близо, че ми се струваше невъзможно по пръстите му да не излязат мехури. Трите пръста, открояващи се ясно на фона на пламъците, го караха да изглежда чужд. — Сега крал Йорг властва над Планините. Той ни предложи убежище.
— Троловете имат ли нужда от убежище? Аз… Я чакай, Йорг? Нали не говориш за онова анкратско момче?
Горгот кимна.
— Той взе трона от чичо си със сила. Аз дойдох на север с него до Хаймски цеп.
— О. — За миг останах без думи. Бях си представял, че Горгот е роден сред троловете, макар че не се бях замислял как е усвоил езика сред тях, нито как е опознал човешките обичаи дотолкова, че да преговаря с дукове и лордове.