Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

Прекършеният клон беше паднал над потока. Беше на това място от доста време. В клоните му се бяха оплели тънки пръчки, пера и тиня. Водите на потока се влачеха отдолу — мързеливи и черно-зеленикави. На едно място завиваха и се вливаха в река Кънектикът. На единия бряг имаше гъста борова гора, а другият беше покрит с тръстика, която шепнеше при всеки полъх на вятъра.

Скай стоеше на брега. Ветрецът развяваше черната й рокля и гъделичкаше босите й крака. Младата жена втренчено се взираше във водата. Една риба изскочи на повърхността и след секунди отново се гмурна, оставяйки концентрични кръгове след себе си. Скай се загледа в кръговете. Спомняше си една друга вечер, друг бряг, далеч на север от това място. Звездите бяха надвиснали ниско над хълмовете, а баща им ги беше зарязал гладни насред гората, за да ги накара да си осигурят сами храната. Скай беше подострила една пръчка и беше застанала на пост сред тръстиката. Жабата беше дебела. Момичето знаеше, че трябва да я убие. Баща й й беше показвал как се пали огън на открито и й беше обяснил, че да сготвиш жаба е същото като да сготвиш риба. Но за Скай не беше все едно. Огромната жаба имаше сънлив поглед и широка уста, която сякаш се усмихваше. Бледият й корем изпъкваше на лунната светлина. Когато я намушка с острата пръчка, тя се сгърчи и изквака. Макар да беше останала без сили от глад, Скай предпочете да си легне гладна. Беше убила животното напразно.

— И не за последен път — изрече гласно тя.

Над потока се спусна мъгла. Скай стъпи на ствола и разпери ръце, за да запази равновесие. До слуха й долитаха музиката и веселата глъчка на бала. Не беше проблем да си представи, че е на балет. По-точно — че самата тя взема участие в този балет. Застана на един крак, заклати се в такт с музиката, после вдигна бутилката с водка към устните си и отпи голяма глътка. Руска водка. Напълно подходяща за «Лебедово езеро» — балетът, който разиграваше в момента.

В клоните на дърветата проблясваха светулки. Скай отново отпи. Знаеше колко се тревожи за нея Каролайн, как се опитва да я предпази от пиенето, затова се беше погрижила да си донесе бутилката от къщи. Не искаше по-голямата й сестра да изпада в неудобното положение да й сервира алкохол.

От друга страна, не искаше никой да я види как надига шишето, затова се беше скрила в гората, танцуваше върху повален от бурите клон и си спомняше как баща им ги беше завел за пръв и последен път на балет. «Лебедово езеро». Умиращият лебед. Искаше й се да ги беше водил по-често на балет и по-рядко — на лов. Парадоксалното беше, че Скай всъщност мразеше «Лебедово езеро». В него имаше трагична красота, напомняше й за толкова много неща, които би искала да забрави.