Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Тук изтърпях първото си наказание...
А тук един падащ мраморен ангел за малко не ме обезглави...
А тук едно момче от поправителното училище, което никога не бихте одобрили, ме доведе на най-странния пикник в живота ми.
- Кам - провикна се господин Коул, докато водеше обиколката около монолита.
Кам стоеше заедно с висок, тъмнокос мъж в ушит по поръчка черен делови костюм. Никой от тях не чу господин Коул, нито видя групата, която беше повел на обиколка. Разговаряха тихо и сочеха с много заинтригуван вид към дъба - така, както Лус беше виждала преподавателя си по драма да сочи, когато учениците поставяха някоя сцена в пиеса.
- Да не би двамата с баща ти да пристигате със закъснение на нашата обиколка? - обърна се господин Коул към Кам, този път по-високо. - Пропуснахте по-голямата част от нея, но все още има един-два интересни факта, които, сигурен съм, мога да съобщя.
Кам бавно обърна глава в тяхната посока, после обратно към спътника си, който изглеждаше развеселен. Лус не мислеше, че мъжът, с класическия си висок ръст, и смугла и елегантна външност и с огромния си златен часовник, изглежда до-стагьчно стар, за да е баща на Кам. Но може би просто възрастта не му личеше. Очите на Кам обходиха бързо голата шия на Лус, и за кратко той изглеждаше разочарован. Тя се изчерви, защото усещаше как майка й попива с поглед цялата сцена и се пита какво ли точно става.
Кам не обърна внимание на господин Коул и се приближи към майката на Лус, като притегли ръката й към устните си, преди изобщо някой да е успял да ги запознае.
- Вие сигурно сте по-голямата сестра на Лус - каза той закачливо.
От лявата й страна Пен издаде в лакътя си звук, сякаш й се повдига, и прошепна така, че само Лус да я чуе:
- Моля те, кажи ми, че и на още някого му се гади.
Но майката на Лус изглеждаше някак замаяна, по начин, който накара Лус - а явно, и баща й - да се почувстват неудобно.
- Не, не можем да останем за обиколката - заяви Кам, като намигна на Лус и се дръпна назад точно когато бащата на Лус се приближи. - Но беше толкова прекрасно - той хвърли поглед към всеки от тримата, като пренебрегна само Пен - да ви срещна тук. Да вървим, татко.
- Кой беше този? - прошепна майката на Лус, когато Кам и баща му, или който и да беше онзи човек, изчезнаха обратно нагоре към гробището.
- О, просто един от обожателите на Лус - каза Пен, като се опита да разведри настроението, а постигна точно обратното.
- Един от? - Бащата на Лус се втренчи надолу към Пен.
В светлината на късния следобед Лус за пръв път видя няколко сиви кичурчета в брадата на баща си. Не искаше да прекара последните мигове от днешния ден, като убеждава баща си да не се безпокои за момчетата от поправителното й училище.
- Няма нищо, татко. Пен се шегува.
- Искаме да внимаваш, Лусинда - каза той.
Лус си помисли за онова, което Даниел беше намекнал -доста силно - онзи ден. Че може би тя изобщо не би трябвало да е в „Меч и Кръст“. И изведнъж отчаяно й се прииска да повдигне въпроса пред родителите си, да ги моли и умолява да я отведат далече оттук.
Но именно същият този спомен за Даниел накара Лус да си сдържи езика. Вълнуващият допир на кожата му върху нейната, когато го беше блъснала на земята при езерото, начинът, по който очите му понякога бяха най-тъжното нещо, което бе виждала. Струваше й се едновременно напълно откачено и напълно вярно, че може би си струваше да преживее целия този ад в „Меч и Кръст“ само за да прекара още малко време е Даниел. Просто да види дали от това може да излезе нещо.
- Мразя сбогуванията - промълви майката на Лус, като прекъсна мислите на дъщеря си, за да я притегли в отривиста прегръдка. Лус сведе поглед към часовника си и лицето й посърна. Не знаеше как следобедът беше отминал толкова бързо, как беше възможно вече да е време да си вървят.
- Нали ще ни се обадиш в сряда? - попита баща й, като я целуна по двете бузи, както винаги правеше френската страна от семейството му.
Докато вървяха обратно нагоре към паркинга, родителите на Лус стиснаха ръцете й. Всеки от двамата отново я прегърна силно и я обсипа с поредица от целувки. Когато се ръкуваха с Пен и й пожелаха всичко хубаво, Лус видя една видеокамера, закрепена за тухлената постройка на изхода, която подслоняваше разбита телефонна кабина. Към „червените очи“ сигурно имаше прикрепен детектор за движение, защото камерата се движеше, следейки движението им. Тази не беше включена в обиколката на Ариана и със сигурност работеше. Родителите на Лус не забелязаха нищо - и може би така беше по-добре.