Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Виждате ли нещо? — попита Реджис.
— Не — отвърна Грант.
— Те са по-ниско — обади се Лекс по радиото. — Погледнете по-надолу.
Грант наведе бинокъла и огледа корпуса на кораба точно над ватерлинията. Плавателният съд беше широк и по цялата му дължина минаваше ръб, който предпазваше палубата от пръски. Но вече беше доста тъмно и Грант едва различаваше подробностите.
— Не, не виждам…
— Но аз ги виждам — нетърпеливо каза Лекс. — В задната част. Огледайте задната част!
— Как изобщо вижда нещо на тази светлина? — учуди се Малкълм.
— Децата виждат — рече Грант. — Притежават острота на зрението, която ние отдавна сме загубили.
Той насочи бинокъла към кърмата, като го местеше съвсем бавно, и внезапно забеляза животните. Подскачаха и се стрелкаха между тъмните очертания на съоръженията по кърмата. Видя ги съвсем за кратко, но дори и при тази слаба светлина успя да забележи, че стоят на задни крака, високи са около шейсет сантиметра и се подпират на силните си опашки.
— Сега виждате ли ги? — запита Лекс.
— Да.
— Какви са тези животни?
— Раптори — отвърна Грант. — Поне два. Може би и повече. Още са малки.
— Божичко! — възкликна Реджис. — Корабът отива на сушата.
— Без паника! — сви рамене Малкълм. — Обадете се в контролната зала и ги накарайте да върнат кораба.
Реджис се пресегна през прозореца и грабна радиостанцията от таблото. Чуха само съскане и тракането на бутоните, докато той бързо сменяше каналите.
— Нещо не е в ред — каза той. — Не работи.
Реджис изтича до първия автомобил. Видяха го как се качва, после слезе и се обърна към тях.
— И двете радиостанции не работят — извика той. — Не мога да се свържа с контролната зала.
— Да тръгваме тогава — каза Грант.
Мълдун стоеше пред големите прозорци в контролната зала, които гледаха към парка. В седем часа в целия парк се включваха кварцовите прожектори, които го превръщаха в бляскав скъпоценен камък, прострял се на юг. Това беше любимият му момент от деня. Чуваше се пукотът на радиостанциите.
— Автомобилите пак тръгнаха — обади се Арнолд. — Вече идват насам.
— Но защо спряха? — чудеше се Хамънд. — И защо не можем да се свържем с тях?
— Нямам представа — отвърна Арнолд. — Може би са изключили радиостанциите в колите.
— А може би заради бурята — предположи Мълдун. — Има смущения заради бурята.
— След двайсет минути ще бъдат тук — каза Хамънд. — Обадете се долу и вижте дали в ресторанта са готови да ги посрещнат. Децата сигурно са прегладнели.
Арнолд вдигна телефона, но чу само монотонно бръмчене.
— Какво е това? Какво става?
— По дяволите, затвори — извика Недри. — Ще нарушиш потока от данни.
— Значи си заел всички телефонни линии? Дори вътрешните?
— Заел съм само външните линии — каза Недри. — Вътрешните би трябвало да работят.
Арнолд започна да натиска клавишите върху пулта. По всички линии се чуваше само съскане.
— Май си ги заел всичките.
— Съжалявам — каза Недри. — Ще ви освободя няколко след края на следващото предаване, след около петнайсет минути. — Той се прозя. — Изглежда, ме чака дълъг уикенд. Мисля да ида да си взема една ко̀ла. — Той нарами чантата си и се упъти към вратата. — Нали никой няма да пипа пулта?
Вратата се затвори зад гърба му.
— Ама че мърльо! — възмути се Хамънд.
— Да — съгласи се Арнолд. — Но си разбира от работата.
Встрани от пътя облаците вулканична пара образуваха дъга на ярката светлина от кварцовите прожектори.
— След колко време корабът ще стигне сушата? — запита Грант по радиото.
— След осемнайсет часа — отговори Ед Реджис. — Някъде там. Доста надежден е. — Той погледна часовника си. — Би трябвало да пристигне утре към единайсет сутринта.
Грант се намръщи.
— Още ли не можете да се свържете с контролната зала?
— Засега не.
— Ами с Хардинг? С него не можете ли?
— Не. Опитах се. Вероятно е изключил радиостанцията в колата.
— Значи само ние знаем за животните на кораба — поклати глава Малкълм.
— Опитвам да се свържа с когото и да е — поясни Ед Реджис. — За Бога, тия животни не бива да стигат сушата!