Фурията на курсора

— Спрете, сър — каза той веднага щом Бърнард влезе в помещението, — това е забранена територия.

Амара се появи до Бърнард.

— Легионер Карус, нали? — зададе въпрос тя.

Мъжът, оказал се в центъра на вниманието, отдаде чест.

— Графиня Амара? Негова светлост каза, че имате достъп до затворника.

Амара кимна към Бърнард и лейди Акватайн. — Те са с мен.

— Да, ваше превъзходителство.

Пазачът отиде до вратата и свали ключа от колана си. За миг се поколеба.

— Графиньо, не знам коя е тази жена. Но… раната й е много лоша. Тя има нужда от лечител.

— Ще се погрижа за това — каза Амара. — Тя се е опитала да говори с вас?

— Не, госпожо.

— Добре. Оставете ключовете. Искам да застанете на пост в долната част на стълбите. Не бива да ни безпокои никой, освен лорд Церес или самият Гай Секстус.

Легионерът примигна, после отдаде чест.

— Да, госпожо.

Хвана щита за ремъците и се придвижи към долната част на стълбите.

Амара лесно завъртя ключа в добре смазаната брава и отвори вратата. Тя безшумно се завъртя на пантите и Амара се намръщи.

— Проблеми? — прошепна Бърнард.

— Предполагам, че очаквах да чуя щракване. И скърцане.

— Първата такава тъмница?

— С изключение на онази, където ни заключиха заедно.

Устните на Бърнард се разтегнаха в лека усмивка и той натисна вратата, преодоля останалото разстояние и влезе първи в килията.

Спря за миг и Амара видя напрежението му и чу учестеното му дишане. Стоя замръзнал, докато Амара не го докосна по гърба, при което Бърнард отстъпи встрани.

Рук беше в незавидно положение.

Амара спря за момент до съпруга си. Кървавата врана беше прикована към тавана, белезниците се бяха врязали в китките й и тя висеше така, че краката й едва докосваха пода.

Счупеният й крак не беше в състояние да издържи изцяло тежестта й. Шест инчов жлеб я обграждаше като пръстен и беше пълен с масло, а също така десетки плаващи фитили обикаляха около пленничката, за да се предотврати използването на всякакъв вид водни фурии, които очевидно тя притежаваше, след като беше в състояние да променя външния си вид така, че да копира облика на студентката, убита преди няколко години.

Слабият й контакт със земята, както и липсата на необходимите способности, правеха използването на земни фурии безполезно. В килията нямаше дърва или живи растения, което изключваше използването на призовавания за дървесни фурии, а призоваването на огнени фурии в закрито помещение беше равносилно на самоубийство. Фуриите на метала можеха да отслабят оковите, но това щеше да отнеме повече време и усилия, отколкото Рук имаше.

Мястото се намираше дълбоко под повърхността и призоваването на фурии на въздуха бе силно затруднено — това обстоятелство важеше и за Амара, която се чувстваше некомфортно, когато няма възможност да призове Сирус.