Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— Какъв принтер имате на вашето работно място?
— Имам два — матричен и лазерен.
— Че за какво ви са два? — учуди се Олшански.
— Ами пак за икономия. Окончателният вариант на документа се прави на лазерен принтер, на хубава хартия, с красиви шрифтове. Но докато се подготви окончателният вариант, трябва безброй пъти да съгласуваш с един началник, после с друг, да редактираш, да променяш! Аз отпечатвам всички тези предварителни варианти на обикновен принтер и на евтина хартия. И не само аз, всички служители на фирмата работят така.
— И на бюрото на всеки ли има по два принтера? — не скри съмненията си Олшански.
— Какво говорите, това е скъпо удоволствие! В целия офис имаме само три лазерни принтера: един при секретарката и още два — при служителите, които умеят да ги използват правилно.
— Значи вие умеете?
— Значи да — сдържано потвърди Дербишов. — Не схващам какво общо има тук вашата ирония.
— Има общо с хартията — сви рамене Олшански. — Искам да разбера кой от вашите служители използва хартия само от едно качество, а на кого дават от двете — и скъпа, и евтина. Доколкото разбирам, хартия от двете качества получават само онези, които имат по два принтера на бюрата си. Прав ли съм?
— Не знам, някак си не съм обръщал внимание… Но на мен наистина ми дават и от едната, и от другата. И после, Константин Михайлович, не свеждайте всичко до формалностите. Служителите на фирмата не са бедни хора и ако на някого от нас му трябва хартия, отиваме и си купуваме. Естествено първо се обаждаме на секретарката и й казваме, че хартията ни се е свършила. В пет от десет случая след половин час тя ни донася нов пакет. А в останалите пет случая чуваме отговора й, че складът бил затворен, че още не били купили хартия или нещо от този род. Тогава просто даваме на секретарката пари и я пращаме в най-близката книжарница за хартия. Това е всичко. Така че кой каква хартия има на бюрото си е един много сложен въпрос.
— Добре, ще трябва да иззема от вас документите, изпълнени на евтина хартия.
— За какво ви са?
— Ще ги изпратя на експертиза. Искам да разбера дали писмото е написано на същата такава хартия.
— Но съдържанието на тези документи е търговска тайна…
— Много съжалявам, Виктор Александрович. Налага се да иззема документите. Ако не искате да си имате неприятности по търговска линия, вземете химикалка и зачеркнете всичко, което не е предназначено за чужди очи. Можете да вземете шише мастило и да залеете целия текст. Интересува ме само качеството на хартията.
— И какво ще постигнете с тази ваша експертиза? — Дербишов отново се нервира. Вероятно способността му да се абстрахира от емоциите и да се съсредоточи върху конкретния проблем се бе изчерпала. — Защо трябва да усложнявате нещата?
— Виктор Александрович, овладейте се и погледнете истината в очите. Ситуацията, в която сте попаднали, е твърде неприятна. И аз се учудвам на вашето упорито нежелание поне някак да я проясните. Мога да си обясня вашата позиция само по един начин.
— И какъв е този начин?
— Да ви сметна за виновен. Не знам за какво — дали за убийството на Людмила Широкова или за нещо друго, — но сте виновен. Вие прекрасно знаете как се е появило на бял свят това странно писмо, а се опитвате да скриете от мен истината. Задоволява ли ви това обяснение?
— Но чуйте, сто пъти ви казах, че не съм писал никакво писмо на никаква Широкова и не може да съм писал, защото никога не съм я познавал и не съм получавал от нея никакви писма! Какво ме будалкате с някаква хартия, принтери, експертизи! Сто пъти ви казах…
— А аз сто пъти ви чух — напълно миролюбиво отвърна Олшански. — И толкова пъти се чудих на вашата слепота. Та вие сам прекрасно виждате, че не ви лъжа, не ви будалкам, не ви заплашвам. Ето писмото. Погледнете го. То съществува, можем да го пипнем, да го прочетем. Не е плод на моето болно въображение. Разберете, Виктор Александрович, то съществува и колкото и да крещите, че не сте го писали, то няма да изчезне, няма да престане да съществува. Ето го тук. Защото някой го е написал. Сложил го е в плик, надписал е адреса. И дори е сложил в плика ваша снимка. Имате ли такава снимка?
— Не.
— Ето виждате ли! Значи този човек не само се е погрижил на хартията да има отпечатъци от вашите пръсти и почеркът да си прилича като две капки вода с вашия, но си е направил и труда да ви проследи и фотографира. Това е твърде умен и много предвидлив човек. И е някъде близо до вас. Защото щом е могъл да вземе от бюрото ви хартия, която сте пипали, значи е бил много близо до вас. Дишал е във врата ви. Нима не ви е страх, Виктор Александрович? Защото аз имам само два изхода: или да ви смятам за престъпник, или да реша, че ви заплашва опасност. Вие кой вариант предпочитате?