Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Пепел ти на езика! — ядоса се Турецки. — Първо трябва да влезеш в телевизията, пък после да стреляш! — А когато се поуспокои, добави: — Но тя няма да се спре, Слава.
— А ти щеше ли да се спреш? Така де. Ще стигне докрай.
— И нищо чудно да се дигне още сега я с метрото, я с тролейбуса и да иде при Фишкин…
— Ох, сиромашияя — проточи Слава. — Хайде, от мен да мине, ще й отпусна едно ауди.
— А аз — волга с четирима души.
— Телохранител й трябва — замислено каза Слава. — И да не се отделя от нея! Да поговоря с Демидич? С него човек е като зад каменен зид!
— Това е идея — одобри Турецки.
— Аз поработвам с него от време на време. Мълчи, но слуша внимателно.
— Дали не рискуваме много?
— То се знае, че рискуваме. Но съм сигурен, че щом става дума за жена, Демидич на всяка цена ще я защити.
Когато се прибра в агенцията, Грязнов извика Демидич в кабинета си и му обясни новата задача.
— Що не — отговори той. — Може.
— Обади се, посъветвай се — кимна към телефона Слава.
— Че що да се съветвам? Казах: може, значи така ще стане.
Грязнов се изненада, но с нищо не даде да се разбере.
— Оръжие по избор.
— И от какво да избирам? Ти имаш само някакви си пукала. Да плашиш гаргите.
— А ти какво искаш?
— Късоцевен ще дадеш ли?
— Да бе, да, още малко ще поискаш и гранатомет!
— Имам си.
— Имаш гранатомет?
— Да, а що не?
— Тфу! Ще ти дам късоцевен!
— Така всичко е наред — широко се усмихна Демидич.
— И внимавай, няма да се отделяш от нея! Където тя, там и ти! — Кого учиш бе, Грязнов? Четири години съм се влачил по петите на един голям шеф.
— Е, в такъв случай наистина всичко е наред — успокои се Слава.
Когато Демидич си отиде, Грязнов се обади на Турецки, че е уговорил всичко и утре в девет нула-нула телохранителят Владимир Афанасиевич Демидов ще чака пред следствената служба с автомобил ауди.
Константин Дмитриевич Меркулов и Турецки седяха в кабинета на генерал Самсонов, началника на отдел „К“ във ФСБ. Николай Василиевич беше възнисък набит мъж със съвсем побеляла коса, но младолика физиономия.
— Колко години се познаваме с тебе, Костя? — обърна се той към Меркулов.
— Към трийсет…
— Трийсет и две — уточни Самсонов. — И мисля, че никога не сме се карали и сме се разбирали от първата дума, нали?
— Можеш и да не ме предупреждаваш, няма да ти искам нищо излишно.
— Е, така става! Аз внимателно проучих книжата, Александър Борисович, които така любезно ви е предоставил господин Би. И за първи път се запознах с информацията в тях. По лицата ви виждам, че е излишно да обяснявам защо за първи път… Специалното подразделение за контрол над индустрията за развлечения бе създадено веднага след като в страната се появиха казина, нощни клубове и масажни салони, които засега, разбира се, още нямат по вратите си червени фенери. Друг въпрос е в каква организация е прераснала тази структура… Повярвайте, аз се заех с тази работа отблизо. И веднага ще добавя, че няма да допуснем прокурори във вътрешните си проблеми. Не се засягайте. Но ви обещавам, че след като приключи проверката на тая индустрия, ще ви дам да се запознаете с всички материали по делото. Колкото до полковник Павлов… След завръщането му от командировката вие, Александър Борисович, ще имате възможност да разговаряте с него за всичко. Трябва да кажа, че информацията за валутните сметки в швейцарските банки съответства на действителността. Надявам се, че полковник Павлов ще ви обясни как и откъде има в личната си сметка милиони долари, но що се отнася дол вицепремиера, тук вече, както се казва, аз вдигам ръце. Тя заема твърде висок държавнически пост. Нейни съдници са премиерът и президентът. Толкова от мен.
— Строго секретна ли е командировката на Павлов и може ли да попитам къде е заминал и по каква причина? — обади се Меркулов.
— В Хабаровск. Таен превоз на модерно оръжие с голяма мощност.
— Да не са ракети с атомен заряд? — поинтересува се Турецки.
— Известно ли ви е нещо, Александър Борисович?
— Бих искал да знам какво ви е казал по този повод Павлов.
— Една нощ дойде при мен и ми даде касета с шифрован запис. Още същата нощ го дешифрираха. Узнахме датата, мястото, паролата. И изпратихме група начело с Павлов. Чакаме ги да се върнат.