Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Магьосническа ярост
Магьосническа ярост - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Магьосническа ярост

Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:

Сарафина Конъл има най-ужасната седмица в живота си. Става дори още по-зле, когато скандален плейбой я отвлича и й разкрива свят, който не е знаела, че съществува… Това е свят, където магията е реалност и където на Сарафина й е дадена възможността да се включи в тайна общност, която има за цел придобиването на абсолютната сила. Те могат да използват жена като нея — магьосница с неизползвана сила за създаване на огън. Но тя не е на път да се съюзи с дявола. Спасена от тези, които я държат в плен, Сарафина е представена на сборище, чието задължение е да се бори със силите на мрака. Тя е очарована, че нейният спасител е внушително съблазнителният Тео — докато доверието помежду им не прераства в пламъци. Докато войната между доброто и злото се води, Сарафина и Тео осъзнават, че единственият им избор е да се обединят в борбата за надмощие, която става все по-напрегната с всяка минута.
1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 121
Перейти на страницу:

А Тео изгаряше от желание да й помогне с това.

Тя седеше на кресло пред количката, която бяха пратили от румсървиса. Беше облякла къс, копринен, сив халат, а дългите й, светли крака бяха кръстосани. Изражението на лицето й бе отнесено и замечтано. Беше й помогнал да прогони кошмара за известно време, което бе крайната му цел за вечерта. През целия път обратно до Луисвил, тя бе напрегната и притеснена.

Сега притеснението притискаше и него. Умът, тялото, дори сърцето му — точно сега Сарафина изпълваше всичко.

— Разкажи ми за Ингрид — помоли тя, отгризвайки от друго картофче.

Тео се облегна назад в стола си.

— Ингрид? Защо? — Той прокара ръка през мократа си коса. — Какво искаш да знаеш?

— Преди каза нещо, което ми се стори интересно. Каза, че е била втората жена, с която си бил и е загинала.

О, това. Май не бе успял да изтласка някои неща от ума й, както си мислеше.

— Защо искаш да знаеш за това, Сарафина? За смъртта ли мислиш тази нощ?

Тя се усмихна и огледа пърженото си картофче.

— Малко е трудно да не го правя след ден като днешния, когато открихме милиард Атрика на Земята. Те са като ходеща смърт. — Тя направи пауза. — Но не, не мисля за това. Мисля за теб, чудя се малко за миналото ти. Знам, че Ингрид е била огнена магьосница, също като мен, и че Атрика я е убил, за да направи кървава магия и да открие Клеър. Точно сега ме интересуват личните ти отношения с Ингрид.

Досега изобщо не искаше да говори с нея за миналото си, както и с всеки друг. Въпреки това Сарафина не беше кой да е, вече не. Дължеше й малка част от миналото си, без значение колко можеше да го нарани това.

Тео отпи внимателно от питието си, преди да отговори.

— Ингрид беше твърда и силна, непоклатима, но имаше и друга страна, която само любовниците й виждаха.

— А ти си бил един от любовниците й.

— Да, но не придавай голямо значение на думата „любовник“. Ингрид никога не искаше да бъде вързана за един мъж. Вместо това флиртуваше из Сборището, водейки в леглото си който мъж си избере. Аз бях един от тях. Мисля, че като много от нас, имаше причини за проблемите с обвързването, но никога не е споделяла с мен за това. Нямаше много романтика в това, което споделяхме, но тя беше приятелка. Много добра приятелка.

— Както чувам, Джак Макалистър също е бил един от мъжете й.

— Да, преди Мира. — Тео кимна. — Както и да е, имахме връзка, когато Атрика я уби. Помниш ли уличния убиец? Онзи, който разкъсваше жертвите си и ги оставяше на пътя? Беше във всички вестници преди година и половина.

Тя кимна.

— Всъщност това беше Атриката, който преследваше Клеър. Ингрид бе една от жертвите му.

Тя хвърли обратно в чинията недоядения си картоф.

— Спомням си, че съм виждала лицето й в новините. Имаше убит и един мъж?

Тео кимна. Помнеше денят, в който разбраха за убийствата, сякаш бе вчера. Седеше в онова кафене в Мисури заедно с Адам и Клеър, сервитьорката идва…

— Не-магьосниците мислеха, че е някой психично болен. Нямаше от къде да знаят, че е демон. Полицията все още си мисли, че е някъде на свобода.

— А коя е другата жена, която е била убита, докато е излизала с теб?

Тео се изправи и отиде до другия край на стаята. Не искаше да мисли за Колийн, още по-малко пък да говори за нея.

23

Сарафина го хвана за рамото.

— Съжалявам, Тео. Не е нужно да говориш за това.

Той се обърна към нея.

— Не, няма проблем. Просто, въпреки че не се чувствам отговорен за смъртта на Ингрид, се чувствам отговорен за тази на Колийн.

— Понякога помага, когато поговориш за това.

Той изсумтя.

— Предпочитам да се преструвам, че не се е случвало. Това ми помага.

— Да, но никога няма да продължиш нататък.

— Нищо не помага да продължиш, Сарафина. Просто се научаваш да живееш с това.

Той не откъсна поглед от очите й за известно време. Бяха толкова хубав, чист нюанс на синьото. Протегна се и погали с палец бузата й, а тя извърна лице към загрубялата му длан и я целуна.

Когато го направи, тя поглед към него с всичката тази емоция в погледа си, че Тео не можеше да й откаже нищо. Би направил всичко за нея.

1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 121
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)