Шпионите на Собек [bg]

— Но къде?

— Господарю съдия, това е въпрос на логика. Къде по-добре от храма на Нубия? Но кой е той и как го прави? — вдигна рамене и поклати глава Шурат.

— И какво мислите, че ще се случи, когато Омендап тръгне? — попита Амеротке и отхапа от мекия хляб.

— Ще има метежи, вълнения и безредици — присви очи Шурат. — Време за жътва за такива като мен. Може да имате ескадрони с колесници и полкове, лоялни към Божествената, но как биха могли те да заловят враг, когото всъщност не виждат?

— Имате предвид, че убийците ще нанесат удар?

— Именно! — отговори Шурат.

— Аз подозирам същото — каза Амеротке, — но вие не сте ме повикали тук, за да ми обяснявате очевидното?

Шурат се обърна и изсвири. Чу се потропване на стъпки и от сумрака се появи мъж — нубиец на средна възраст, светлокож, с остри черти на лицето, с един белег на дясната буза и втори, който изкривяваше горната му устна. Беше облечен в бяла поличка, а военната лента, препасана през гръдния му кош, не скриваше пурпурните ръбове на стари рани. Седна на възглавница до Шурат и мрачно се втренчи в съдията.

— Това е Мангустата — представи Шурат новодошлия, — някогашен майстор на лъка, родом от Нубия, бивш войник в имперската армия и, което е по-важно, бивш арит.

— Невъзможно! — поклати глава Амеротке. — Няма бивши арити. Аритите никога не нарушават кръвната си клетва; никой не може да бъде върнат обратно.

— Не и от такива като вас — изръмжа Мангустата.

Шурат го перна по рамото с ветрилото си.

— Говори уважително — изсъска той — на господаря съдия.

Мангустата отметна глава и изгледа Амеротке с полузатворените си сънливи очи.

— Кажи му — прошепна Шурат.

— Преди два сезона, когато Сгеру вече бе започнал да заговорничи в Тива и да събира такива като мен…

— Кой е той? — прекъсна го Амеротке.

— Никой не знае. Заповедите му се носят от пратеници. Всичко, което ни е казано, е, че е потомък на нашите древни крале. Той носи Шешер, свещената верижка на аритите.

— Къде се крие?

— Навсякъде, господарю. Говори се, че може да е и в храма в Нубия, но това е само слух.

— Име?

— Господарят Куфу, може би.

— Но първожрецът не е от кралска кръв.

— Господарю — усмихна се Мангустата — Аритите не разгласяват кой има свещена кръв. Те добре го замаскират. Ако някой вземе да тръби, че е от кралско коляно, вероятно Божествената ще го залови веднага, а?

Амеротке кимна. В това имаше смисъл, факт, който той бе пропуснал.

— Аритите — продължи Мангустата — работят под прикритието на мрака. Никой не знае кой всъщност е член на организацията. Но не всеки нубиец иска да престъпи клетвата си за вярност към Божествената. Аз бях един от тях, затова заплашиха семейството ми в Нубия.

— Как?

— Разни пратеници непрекъснато сноват между Тива и Нубия. Роднините ми живееха в едно селце на юг, точно до Втория праг. Аз се колебаех; те ме заплашиха. И така аз положих техния обет.