Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
Паула се усмихна широко и дори Йоста разтегли леко устни, което съвсем промени инак мрачното му лице.
Паула излезе с бърза крачка и се качи в колата. Не й отне много време да отиде и да остави документите и през целия обратен път си подсвиркваше бодро. Йоста стоеше на входа и я чакаше. Съдейки по изражението му, нещо се беше случило.
Лейла отвори вратата. Беше облечена със същите скъсани дънки и също толкова широк пуловер, само че този път сив, а не бял. Около шията й висеше дълга сребърна верижка с малка висулка във формата на сърце.
– Влизайте – каза тя и тръгна пред тях към кабинета си.
Вътре беше все така подредено и Патрик се зачуди как хората успяват да поддържат нещата си в такъв ред. Самият той, въпреки че се стараеше, имаше чувството, че в стаята му има малки зли духове, които се развихрят всеки път, когато не гледа.
Лейла подаде ръка на Мартин и се представи, преди да се настанят. Той се загледа с любопитство в детските рисунки по стените.
– Научихте ли нещо повече за убиеца на Мате? – попита Лейла.
– Продължаваме с разследването, но все още не разполагаме с нищо конкретно – отговори Патрик уклончиво.
– Но предполагам смятате, че има нещо общо с нас, щом отново сте тук? – каза Лейла.
Играеше си с верижката, което бе единственият признак за някакво безпокойство.
– Както казах, още не сме стигнали далеч. Разследваме няколко възможни следи.
Гласът на Патрик звучеше спокойно. Беше свикнал хората да се изнервят, когато ги посещава. Това не означаваше непременно, че имат какво да крият. Самото присъствие на полицията често будеше тревога.
– Просто искаме да зададем още няколко въпроса, както и да погледнем документацията от случаите, с които сте се занимавали, докато Матс е работил тук.
– Не знам дали мога да се съглася с това. Информацията е поверителна и не можем да я предоставяме току-така, защото жените могат да си имат проблеми.
– Разбирам това, но при нас документите ще са на сигурно място. А и това е разследване на убийство. Имаме законно право да ги изискаме.
Лейла се позамисли.
– Добре – каза тя накрая. – Но искам документите да не напускат този офис. Ако сте съгласни да не изнасяте нищо, можете да прегледате материалите ни.
– Няма проблеми. Благодаря много – намеси се Мартин.
– Преди малко се срещнахме със Свен Баркман – каза Патрик.
Лейла веднага хвана верижката си и се наведе към тях.
– Изцяло сме зависими от сътрудничеството със социалните. Надявам се, не сте му внушили, че в работата ни има нещо нередно. И без това ни смятат за неортодоксални, така че сме в доста уязвима позиция.
– Не, не. Внимателно обяснихме каква е причината за посещението ни и подчертахме, че няма никакви въпросителни около „Фристад“.
– Радвам се да го чуя – каза Лейла, но изглежда, не се успокои напълно.
– Свен каза, че по негова преценка от различните клонове на социалните при вас пристигат към трийсет жени годишно. Това така ли е? – попита Патрик.
– Да, струва ми се, че и при предното ви посещение посочих тази цифра.
Гласът й стана по-делови и тя сключи ръце върху бюрото пред себе си.
– Според теб в колко от тези случаи възникват, как да се изразя... проблеми?
Мартин побърза да изстреля въпроса си и Патрик си отбеляза наум, че трябва да дава повече свобода на колегата си.
– Предполагам, че под проблеми имаш предвид съпрузи, които се появяват тук?
– Да.
– Всъщност николко. Повечето мъже, които бият жените или децата си, не смятат, че правят нещо лошо. В техните очи жената е виновната. Става дума за власт и контрол. И заплахите им са насочени към самите жени, не към нас.
– Но има и друг тип мъже? – каза Патрик.
– Да, абсолютно. Има неколцина такива годишно. Но не идват тук, разбираме за тях от социалните.
Погледът на Патрик се спря на една от рисунките, окачена на стената зад Лейла, нагоре и встрани от главата й. Представляваше много голяма фигура, застанала до две по-малки. Голямата имаше остри зъби и изглеждаше ядосана. Малките плачеха и големите им сълзи падаха по земята. Патрик преглътна. Не разбираше как трябва да е устроен един мъж, за да удари жена, а какво остава за дете. Самата мисъл, че някой би наранил Ерика или децата, го накара да стисне здраво подлакътниците на стола.
– Как протичат случаите? Да започнем с това.
– Обаждат ни се от социалните и накратко съобщават за какво става въпрос. Случва се някоя жена да дойде на опознавателна среща, преди да се премести при нас, като обикновено е придружавана от някого от социалните. Иначе обикновено идват с такси или ги докарва приятел.