Английският шпионин [bg]

Три етажа по-долу, Габриел стана от леглото си и отиде спокойно до прозореца. Пресметна наум колко време ще мине, преди мъжът, който бе участвал в заговора за неговото убийство, да се появи в осветената зона пред хотела. Нужни бяха само четиресет и пет секунди, за да изскочи той от входа. Погледнат отгоре, мъжът изглеждаше безобидна фигура, точица в нощта, нищожно човече. Той се запъти към улицата, изчака пролука в рехавия вечерен трафик, за да пресече, а след това навлезе в Щатпарк — тъмен ромб в иначе осветения град. Никой от иранската делегация не го следеше, само един дребен мъж с филцова шапка, който бе регистриран в хотела под името Феликс Адлер.

Габриел отиде до телефона и проведе два разговора: единия с госта в стая 428, а другия — с пиколото, за да поиска колата си. После пъхна беретата в колана на джинсите си, облече кожено яке и нахлупи каскет ниско над очите си, за да прикрие лицето си, което този ден се бе появявало на твърде много телевизионни екрани. Коридорът пред стаята му беше празен, както и асансьорът, който го свали до фоайето. Той премина незабелязано сред охранителите и полицейските служители и излезе навън в студената нощ. Едно ауди чакаше на автомобилната алея и Келър вече се бе настанил зад волана му. Алон го насочи към източния край на Щатпарк и те вече бяха спрели край тротоара, когато Реза Назари се появи в светлината на лампата. Там чакаше мерцедес с изгасени фарове, в който имаше двама мъже. Назари се настани на задната седалка и колата бързо потегли. Иранецът не знаеше, че току-що е направил втората най-голяма грешка в живота си.

Габриел гледаше как стоповете на автомобила изчезват надолу по елегантната виенска улица. После видя хер Адлер да излиза от парка. Той свали шапката си — знак, че иранецът няма опашка, и тръгна обратно към хотела. Хер Адлер бе поискал разрешение да пропусне тазвечерните тържества. Той никога не си беше падал по грубостите.