![Третият близнак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/4/tretiyat-bliznak-bg-download.jpg)
Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
— Нямам представа — отвърна Джийни. — Не мога и да си представя да се откажа.
Лайза не разбира стремежа към познанието, кой го движи всеки учен, даде си сметка Джийни. За приятелката й, обикновена лаборантка, всеки научен проект бе работа и нищо повече.
Джийни се върна в кабинета си и позвъни в „Бела Виста“. Всички тези проблеми я бяха накарали да забрави, че трябва да се обажда на майка си.
— Може ли да говоря с госпожа Ферами, моля? — попита тя.
— Всички обядват — отговориха й кратко.
— Добре. — Джийни се поколеба. — Бихте ли й предали, че дъщеря й Джийни се е обаждала и че по-късно пак ще опитам да се обадя.
— Аха.
Джийни имаше чувството, че жената оттатък не записва.
— Д-ж-и-й-н-и — каза тя. — Дъщеря й.
— Аха, добре.
— Благодаря ви.
Джийни затвори. Трябваше да изкара майка си оттам. Все още не бе направила нищо по въпроса с предаване на уроци през уикендите.
Погледна часовника — бе малко след дванайсет. Хвана мишката и впери поглед в екрана на компютъра, но нямаше смисъл да работи, след като проектът й можеше да бъде отменен. Чувствайки се гневна и безпомощна, тя реши да приключи.
Изключи компютъра и излезе от сградата. Поне червеният мерцедес й бе останал. Качи се в него и погали волана, изпитвайки приятното чувство, че докосва стар приятел.
Опита се да се поободри. Имаше баща, а това бе рядка привилегия. Трябваше да прекара известно време с него и да се наслади на тази новост. Можеха да слязат до пристанището, да оставят колата на паркинга и да се разходят наоколо, или да му купи ново спортно яке от „Брукс Брадърс“. Нямаше пари в наличност, но щеше да използва кредитната си карта. Какво пък толкова, животът е кратък!
Почувствала се по-добре, тя паркира колата пред дома си и влезе вкъщи.
— Татко, дойдох си — подвикна бодро, докато се качваше по стълбите.
Когато влезе в хола, усети, че нещо не е наред. След секунда забеляза, че телевизорът не е на мястото си. Може би го е отнесъл в спалнята и е легнал там, помисли си тя. Но и там го нямаше. Пак се върна в хола.
— О, не! — изохка смаяно.
Видеото също беше изчезнало.
— Татко, не, не може да бъде! — проплака Джийни.
Липсваха и стереоуредбата, и компютърът.
— Не! — изстена тя. — Не мога да повярвам!
Изтича обратно в стаята и отвори кутията си с бижута. Обичката за носа с еднокаратовия диамант, подарена й от Уил Темпъл, я нямаше.
Телефонът иззвъня и тя с автоматичен жест вдигна слушалката.
— Обажда се Стив Логън — каза гласът. — Как си?
— Това с най-ужасният ден в живота ми — простена тя и се разплака.
24.
Стив Логън затвори телефона.
Беше се изкъпал, избръснал, бе облякъл чисти дрехи и бе нагълтал сготвената от майка му лазаня. Бе разказал на родителите си своите патила секунда по секунда. Двамата искаха да потърсят професионален съвет, въпреки че Стивън им бе казал, че обвиненията срещу него ще отпаднат след ДНК теста. Родителите му обаче настояваха упорито и той обеща, че още утре сутринта ще говори с адвокат. Бе проспал целия път от Балтимор до Вашингтон на задната седалка в бащиния си „Линкълн марк VIII“. Независимо че не бе успял да си навакса нощ и половина безсъние, чувстваше се чудесно.
Искаше да се види с Джийни.
Чувстваше се така още преди да й позвъни. Сега, след като знаеше колко проблеми са й се струпали, желанието му да я види нарасна. Искаше му се да я прегърне и да й каже, че всичко ще се оправи.
Освен това чувстваше, че между нейните проблеми и неговите има някаква връзка. На Стив му се струваше, че всичко тръгна наопаки и за двамата от момента, в който тя го представи на шефа си и Берингтън превъртя.
Искаше му се и да научи нещо повече за произхода си. За това не беше говорил на родителите си, бе толкова невероятно и смущаващо. Трябваше обаче да обсъди с Джийни този проблем.
Той вдигна слушалката да й се обади отново, но промени намерението си. Тя щеше да му каже, че в момента иска да остане сама. Когато е потиснат, човек се чувства именно така, дори и да изпитва нужда да поплаче на нечие рамо. Може би трябваше просто да се появи на вратата й: Хей, нека се опитаме да се ободрим един друг, а?
Той влезе в кухнята. Майка му търкаше тавата от лазанята с телена четка, а баща му бе отишъл до службата си за около час. Стив започна да пълни миялната машина със съдове.