Третият близнак [bg]

— Благодаря ви за съдействието, доктор Ферами.

— Довиждане… — Джийни затвори и добави: — Кучко такава!

Тед й подаде чаша кафе.

— Доколкото разбрах, май са съобщили, че отменят програмата ти.

— Не мога да разбера какво става. Берингтън обеща, че ще обмислим какво да правим.

— Не познаваш Бери така добре, както аз. — Тед сниши глас. — Той е змия, от мен да го знаеш. Нямам му грам вяра.

— Може би е някаква грешка — каза Джийни, хващайки се като удавник за сламка. — Може би секретарката на доктор Обел е изпратила изявлението по недоразумение.

— Възможно е — каза Тед. — Но залагам всичко на теорията ми за змията.

— Дали пък да не звънна на Таймс и да кажа, че не са говорили с мен, а с някой, който се с представил за мен?

Той се засмя.

— Мисля, че е по-добре да отидеш в кабинета на Бери и да го питаш дали е имал намерение да изпрати изявлението, преди да е говорил с теб.

— Добра идея. — Тя глътна кафето и се изправи.

Тед тръгна към вратата.

— Късмет, стискам ти палци.

— Благодаря. — Джийни си помисли дали да не го целуне по бузата, но се отказа.

Тръгна по коридора, качи са на горния етаж и спря пред кабинета на Берингтън. Беше заключен. Отиде при секретарката.

— Здрасти, Джули, къде е Бери?

— Тръгна си, но ме помоли да му уредя среща с теб за утре сутринта.

По дяволите! Копелето се криеше от нея. Теорията на Тед беше вярна.

— За колко часа?

— Девет и половина.

— Ще бъда тук.

Тя слезе обратно на своя етаж и нахълта в лабораторията. Лайза бе на работното си място и проверяваше концентрацията на ДНК в пробите на Стивън и Денис. От всяка проба бе взела по два микролитра и ги бе смесила с по два милилитра флуоресциращ оцветител. При контакт с ДНК-то оцветителят започваше да свети и колкото по-силно светеше, толкова по-голяма концентрация на ДНК имаше.

— Как си? — попита я Джийни.

— Добре съм.

Джийни се взря изпитателно в лицето на приятелката си. Тя се намираше още във фазата на отричане, това бе очевидно. Лицето й бе безизразно, съсредоточено в работата си, но под тази маска личеше вътрешното напрежение.

— Обади ли се на майка си? — Родителите на Лайза живееха в Питсбърг.

— Не искам да я безпокоя.

— Затова ти е майка, обади й се.

— Може би довечера.

Докато Лайза работеше, Джийни й разказа историята с Ню Йорк Таймс.

Лайза бе шокирана от разказа на Джийни, но не показа такова съчувствие, каквото Джийни очакваше. Може би защото само преди три дни бе прекарала толкова тежка травма, че в сравнение с нея проблемите на Джийни бяха дреболия.

— Ако се наложи да се откажеш от проекта — попита я Лайза, — какво ще започнеш да изучаваш?