Третият близнак [bg]

Тя включи кафеварката до бюрото си и му разказа за Ню Йорк Таймс и Морис Обел.

— Но има един голям въпрос — добави Джийни накрая. — Кой е подхвърлил информацията на Таймс?

— Сигурно Софи — предположи той.

Софи Чапъл и Джийни бяха единствените жени във факултета по психология. Въпреки че наближаваше петдесетте и бе професор, тя като че виждаше в лицето на Джийни възможна съперничка и от самото начало се бе държала с нея така, сякаш й завиждаше — оплакваше се от всичко, като се започне от късите поли на Джийни и се стигне до начина, по който паркира колата си.

— Дали би направила това?

— Като нищо.

— Струва ми се, че си прав. — Джийни винаги се бе чудила на дребнавостта у водещите учени. Даже веднъж в кафенето видя как известен математик удари най-големия ум по физика в Америка само за това, че го прередил на опашката. — Може би няма да е зле да я питам.

Той вдигна вежди.

— Тя ще те излъже.

— Но ще изглежда гузна.

— Ще се скарате.

— А не се ли караме и без това?

Телефонът иззвъня. Джийни вдигна слушалката и махна на Тед да налее кафето.

— Ало?

— Обажда се Наоми Фрийландър.

Джийни се поколеба.

— Не съм сигурна дали трябва да разговарям с вас.

— Вярвам, че сте прекратили с използването на медицинската информация за проучванията ви.

— Не.

— Какво означава това „не“?

— Означава, че не съм прекратила. Вашето обаждане предизвика някои обсъждания, но не се взе никакво решение.

— Пред мен на бюрото ми има факс от кабинета на президента ви. В него университетът се извинява на хората, чиято анонимност е била нарушена, и ги уверява, че програмата е спряна.

— Това ли е изявлението им? — смая се Джийни.

— А вие не знаехте ли?

— Видях някаква чернова, но не се съгласих с написаното.

— Изглежда, отменили са програмата ви, без да ви кажат.

— Не могат да постъпят така.

— Какво искате да кажете?

— Аз имам договор с този университет. Просто нямат право да вършат каквото си искат, по дяволите!