![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Точно по времето, когато приключих с върволицата преследвачи и се бях покатерил на дебела напречна греда, за да пропусна едно необичайно пъргаво зомби, секторът на Героите се разтресе. Подът потрепери, раздвижи се, а стените се затресоха, все едно треперят от студ. Колоната, към която се бях притиснал, опитвайки се да остана на крака, започна да се напуква. Няколко ковчега, висящи под самия таван, рухнаха на пода и се разбиха, разпръсквайки останките на мъртвите из цялата зала. Дори водата в канала образува вълни и се разплиска на брега. След това до ушите ми достигна приглушен от разстоянието тътен и неочаквано земетресението утихна. Погледнах притеснено към тавана. Слава на боговете, че не се срути и не ме затрупа. И слава на Сагот, че не вървях покрай стената, иначе някой от падналите ковчези би могъл да ме превърне в голя-а-амо петно.
Предпазливо продължих нататък, гледайки удивено причинените от земетресението разрушения. В една от залите дванайсет колони се бяха срутили наведнъж и едва не си счупих краката, докато минавах през скалните отломки. Трябва ли да споменавам такива дреболии като разбити ковчези, обърнати надгробни плочи и срутени мостове над каналите? Макар да се зарадвах много на мъртвеца, чиито крака бяха смазани от каменен блок. Виждайки жив човек, създанието оголи жълти зъби, засъска и се опита да ме достигне. За щастие, не му се получи — огромният каменен къс надеждно беше обездвижил нещастника за следващите хиляда години. Освен ако тази гадина не се сети да си прегризе краката. Но за мен тази твар не представляваше опасност, така че веднага я изхвърлих от мислите си и продължих напред. До заветните стълби ми оставаше да мина през три зали.
И естествено, в предпоследната зала ме очакваше изненада в лицето на повече от шейсетина покойника. Как изобщо се бяха побрали тук? Стояха наредени в редица като истински войници, и сякаш чакаха нечия заповед. Бързо се отдръпнах в мрака на коридора, докато тези недружелюбно настроени личности не са ме забелязали. Да-а-а… Покрай такова стълпотворение не човек, а и комар не може да мине. Веднага ще го забележат. Сложих втори светлинен болт в празното ложе на арбалета и влязох в залата.
Изненадващо, но те дори не благоволиха да ме забележат. Всички като един се взираха в противоположната посока. Какво толкова имаше там?
Обхвана ме някакво безумство и без никаква причина гръмко извиках на цялата зала, като сам се изплаших от гласа си:
— Бихте ли ми отделили малко внимание?!
Застиналото море мъртъвци се раздвижи, олюля и захриптя. Ето един се обърна, после друг, после десет, двайсет и накрая цялата зала гледаше към мен. Лицата им бяха разядени от проказата на разложението. Кожите им бяха в жълти, черни, сиви и зелени оттенъци. Навсякъде се виждаха язви и дупки. Някои бяха без нос, други — без очи, трети бяха изгубили челюст или цяла ръка. Костите проблясваха през рехавата плът и сивите парчета от това, което някога е било погребални дрехи. Черепите ми се зъбеха, съскаха ми, после ръцете им се протегнаха към мен… Накрая като по команда морето трупове се люшна в моята посока.
Първият болт забих право в тълпата. Светлина, стонове, воня…
Вторият път стрелях в тавана и светлината заля тълпата зомбита не по-лошо от слънце.
Бързо се оттеглих в коридора, за да съм колкото е възможно по-далеч от залата, и с цялата си бързина презаредих оръжието с два нови болта. След което се върнах. И едва не умрях от вонята. Подът се люлееше и бълбукаше, плътта се топеше, костите се разпаднаха. От присъстващите по-рано в залата мъртъвци само петима показваха слаби признаци на живот (без значение колко богохулно звучеше). Създанията се гърчеха и хриптяха. Без да се церемоня, аз изпратих още един светлинен болт в тавана и отново се оттеглих в коридора.