Виелица на сенките [bg]

Мокрите дрехи бяха неудобство. За щастие вече бях преодолял наводнения участък от сектора на Героите и по къса стълба се изкачих над нивото на залите, залети с вода. До стълбата за седмо ниво оставаше съвсем малко, затова си позволих кратка почивка. Избрах най-тъмния ъгъл, след което излях водата от ботушите и изстисках панталоните си. Нямах желание да ям, което изобщо не беше изненадващо. От витаещите тук аромати дори непретенциозният гхол би загубил апетита си.

Хриповете ги чух отдалече и успях да се подготвя. Не изчакаха още малко, гадовете! Така се надявах, че всички мъртъвци са останали назад. Мъртвият, клатушкайки се колебливо, се появи от страничен коридор и се запъти право към мен. Цялата беда беше в това, че не можех да се скрия в тъмното, около мъртвеца кръжеше цял облак мухи. Или нещо много подобно на тях. Всяко насекомо тихо жужеше и излъчваше бледа зелена светлина. Получаваше се доста ярък кръг, който осветяваше пътя на покойника. За пръв път през живота си виждах мъртъвци да имат осветление. Светлината разпръскваше мрака и нямаше как да се скрия в сенките от такова чудо. Наложи се пак да използвам кристал. Съществото захриптя и се свлече на пода, а мухите с гневно жужене се стрелнаха към тавана. Покръжиха малко и като светещ облак отлетяха натам, откъдето дойде зомбито.

Още осем пъти се натъквах на скитащи из залите мъртъвци, окръжени от мухи. Труповете сияеха буквално като спуснали се от небето посланици на боговете. Ако кажа на някого, няма да ми повярва, че съм видял такова чудо. От сияещите покойници, естествено, се стараех да се държа на цяла левга. Кой ги знае за какво, освен за осветление, служат тези мухи и как изобщо е възможно такова нещо…

По погрешка подминах залата, която търсех, и влязох в огромна зала, пълна с ковчези до самия таван. Изругах и извадих картите. Разбира се, в тъмното не се виждаше нищо и трябваше да отида до факлата, за да се ориентирам къде съм се заблудил. В същия този миг с трясък се счупи един от каменните капаци на по-отдалечените ковчези. Ето че още един неспокоен се събуди. Защо не им се спи? Толкова ли им е интересно да обикалят от зала в зала и да колекционират светещи мухи? От дупката се появи ръка. Създанието хриптеше и опипваше с ръка, търсейки някаква опора, за да се надигне. Но аз нямаше да съм аз, ако бях дал на мъртвия такава възможност. От безопасно разстояние вкарах светлинен кристал в черната дупка на ковчега и тръгнах да търся правилната зала. Когато излизах, чух още два капака да се чупят, освобождавайки още две зомбита. Тук вече се отказах да губя време и се изнесох по-далече от греха. Нямах достатъчно светлинни кристали за всеки желаещ.