![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Забавляваш ли се?
Гласът, раздал се в залата, беше такава изненада за мен, че направо подскочих. Със страх. Той стоеше в сянката на колоната и виждах само едва очертания тъмен човешки силует с огромни крила. Златистите очи ме гледаха с прикрита насмешка. На мъртъвците Посланикът не обръщаше никакво внимание, както, впрочем, и те на него.
— Нещо такова — колкото и да се стараех да съм спокоен, гласът ми предателски трепереше.
Слугата на Господаря! Посланикът! Тук! В залата! До мен! Устата ми пресъхна, дланите се изпотиха, гръбнакът ми омекна. Сега вече нямах никакви съмнения кой и защо е призовал мъртъвците тук.
— Имам предложение за теб — Посланикът като че ли не забеляза страха ми.
— Какво е то? — успях да не припадна аз.
— „Майдингска лоза“, четиристотингодишно. Даваш ми бутилката, а аз ти давам целия сухар, става ли?
Аз така си и останах с отворена уста. Изглежда нямаше да ме убива веднага.
— Ах, да, съвсем забравих, че ти тъкмо хвърли бутилката, при това празна. Така че оттеглям предложението си.
Посланикът замахна и хвърли сухара в тълпата зомбита.
Стори ми се, че чак скръцнах със зъби. Тази твар просто ми се подиграваше.
— Доста далеч стигна в Костните дворци, крадецо. Не всеки може да се похвали с това. Срамота е да те хванат така, при това точно тези тъпи твари. Кажи ми, още дълго ли смяташ да стоиш тук?
— Докато не ми омръзне — не знам какво беше замислил Посланикът заедно с Господаря, но те вече не можеха да ме уплашат. Толкова бях уплашен, че повече нямаше накъде.
— М-м-м? Мисля, че вече ти е омръзнало. Или греша?
Не казах нищо и ми се стори, че Посланикът се усмихна.
— Добре, Гарет. Хайде без всякакви предисловия да пристъпим към работа.
— Към каква работа, Посланик?
— О! Виждам, че знаеш как ме наричат! — той отново се ухили. — Сам ли се досети или си подслушал, докато обикаляше из владенията на моя господар? Как е раната ти? Виждам, че в Първичния, където избяга, все така добре лекуват!
И отново аз не му отговорих и отново той се престори, че не го забелязва.
— Бях изпратен от Господаря. Изпратен, за да ти предложа изход от капана. Проявяваш ли интерес или да си тръгвам?
— Проявявам интерес, продължавай.
— Добре. Откажи се от Поръчката, забрави за Рога на дъгата и ще бъдеш възнаграден.
— И с какво ще ме възнаградиш? Още веднъж ще ми разпориш корема?
— Ей, защо говориш така? Ако исках, щях да те убия още сега. Колко там ти е обещал кралят? Петдесет хиляди? Какво ще кажеш, да речем, за триста? Малко ли е? Може би ще ти хареса цифрата осемстотин? Назови цената си, крадецо.
Аха. Направо ти повярвах. Може и да получа това злато, но ще го сложат на гроба ми. Ако изобщо го сложат. Така че не кълва на съмнителни договори. Особено на договори с такива типове.
— Доволен съм от цената, предложена ми от краля. Поръчката…
Вестителят гръмко изсумтя, изразявайки презрението си:
— Поръчката? Ти да не си благородник?! Откога крадците спазват думата си?
Ама какво всички са се хванали за думата „крадец“! Първо сенките от света на Хаоса, сега и този. Аз също си имам професионални принципи! Освен това не съм полудял и нямам намерение да нарушавам Поръчката. Нямам намерение да се прецаквам.
— А… Страхуваш се да нарушиш Поръчката, за да не разстроиш любимия си Сагот? — той сякаш четеше мислите ми. — Вие, хората, прекалено много треперите пред тези, които сте свикнали да наричате богове. Не се притеснявай, крадецо. Боговете са само банда безполезни хрантутници и зависят от думата на Господаря. Можеш да не се страхуваш, никой няма да те накаже за отказа от Поръчката. Господарят ще се погрижи за това веднага след като дадеш съгласието си.
Боговете зависят от Господаря? Това вече беше новина!
— Тук нямам нужда от пари — измърморих аз. — Златото не се яде.