![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Площадът крещеше, подскачаше, плезеше се, ругаеше с последни думи жертвата... Само джуджето стоеше неподвижно, залепено за кордона стражи.
Маговете-изпълнители насочиха заклинанието си нагоре по ръцете на жената и се заеха с лактите й. Въжетата и другите заклинания не й позволяваха да рухне - трябваше да я виждат всички.
Ръката на джуджето бавно се мушна под престилката, а миг по-късно тръгна обратно. Императорът изобщо не се учуди, когато видя в дланта на джуджето нож.
Стражниците към ордените се бяха отпуснали и повече зяпаха екзекуцията, отколкото тълпата. Хората около джуджето беснееха като демони. Единствен Императорът забеляза какво се гласи да направи то и неволно затаи дъх, питайки се дали джуджето ще успее.
Последва къс замах, метателният нож се стрелна през пламъка на факлите и улучи нещастната жертва право в сърцето. Тялото силно се люшна, маговете сепнато отпуснаха удържащите я заклинания... и мъртвата вещица увисна в ръцете на палачите.
Стражите не успяха да реагират, те даже не бяха наясно откъде се е взел хвърленият нож, просто тръгнаха срещу тълпата... Джуджето предпочете да изчезне малко по-демонстративно, вместо да се шмугне сред хората, които можеха да се разлютят, че им е прекъснал зрелището. То плесна с ръце, изтърва нещо на земята и тутакси изчезна в гъстия, сив дим, който и изригна изпод нозете му.
Осен че го прикри, пушекът се оказа и лютив. Всички наоколо се закашляха и затъркаха очи, ревнаха и завиха, но вече не от черната, отвратителна радост, предизвикана от страданията на друго живо същество -сега страдаха самите те...
Суматохата се плъзна на вълни по тълпата. Императорът не без удоволствие проследи суетата и объркването на маговете. Мъчеха се да съживят трупа и направо позеленяваха от яд -зрелището бе провалено. Някой се бе осмелил да изтръгне от ръцете им осъдената. Дъгата нямаше да прости подобна дързост.
- Връщаме се - нареди Императорът.
Нямаше намерение да гледа повече. Тълпата се биеше със стражата, трошеше близките огради и се разотиваше - разочарована и озлобена.
В двореца Императорът се затвори в кабинета си - уви, заедно със седмината си магове-телохранители, които му хвърляха подозрителни погледи. Той ги загърби и седна пред прозореца.
Чакаше.
„Какво ще направи Небесната дъга? Как ще постъпи Братството? Ясно е, че джуджето е било техен наемник - къде другаде би се обучило така да мята ножове? Подземното племе не се слави с такива умения."
До вечерта нищо не се случи. Бащите мълчаха. Дъгата - също.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Фесис дойде на себе си внезапно и рязко, сякаш го бяха сритали. И тутакси разбра, че наистина не се е свестил сам. Видя и причината, кръгла стая без прозорци. По стените имаше меки, пухкави килими и гоблени, а на гоблените - легендарният основател на Дъгата, Главата на ареопага, първият и последен Носител на скиптъра, Комнинус Страза в пълен ръст и в парадни одеяния. Гърбът на Фесис моментално стана мокър. „Дъгата ме е спипала! И то Орден Арк! По-лошо вече не може и да бъде... Наистина е Арк - алени тапицерии, червени кантове по гоблените... Ох, леле..." Простена наум.
„Къде, къде допуснах грешка?! Та нали никой не ме следеше!... Подземието! Богове, беше... страшно! Досега не съм изпитвал такъв ужас. Сляпото момиче. Посякох ли я?"
Фесис предпазливо се надигна. Не бе вързан, а очевидно и не бе ял бой. Усещаше се цял и невредим. Облечен бе със своите си дрехи, които бяха почти непокътнати. Тук-там имаше разпрани шевове - претърсилите го магове бяха иззели цялото му оборудване на Сив наемник и го бяха свършили чисто, без грубости.
Което го стресна още повече.
„Какво като не се намирам в килия за изтезания? Какво като не са ми хвърлили един пердах за здрасти и добре дошъл? Вълшебниците не се нуждаят от специални помещения за разпит. Нито от „инструменти". Просто питат. И получават отговорите веднага. Защото иначе..."
Мисълта му отвеждаше в неприятна посока, която будеше паника, но той не можа да я развие докрай. Зад гърба му прозвуча глас:
- Добър ден, почитаеми Кер.
Фесис бавно и спокойно се обърна.
Стаята нямаше врата. Очевидно в нея се проникваше чрез заклинание за Преместване - едно от най-силните заклинания, създадени от Небесната дъга. Освен ако нямаше таен вход, разбира се. Фесис много би искал да е второто.
Магът бе висок и на възраст. Но гърбът му бе прав, годините явно не тежаха на плещите му. Имаше осанка на воин. С чин не по-нисък от командор. Открояваха се резки черти на лицето, изпъкнали надочни дъги, а самите вежди бяха дълги и даже сплетени на плитчици, изкусно изтеглени към слепоочията. „Ха, това е нещо ново - изглежда маговете на Арк са въвели екстравагантна мода."