Друговремец [bg]

Бяхме сами в барака зад хана, където го бях завела, за да му окажа първа помощ.

- Чудесно. - Той се ухили. Понечи да се изправи, ала спря и направи гримаса. - Е, може би ребрата ме понаболяват.

- Разбира се, че те болят. Целият си пребит. Отново. Защо правиш подобни неща? От какво си мислиш, че си направен, за Бога? От желязо? - попитах раздразнена.

Той се усмихна горчиво и докосна подутия си нос.

- Не. Ще ми се.

Отново въздъхнах и го побутнах с пръст отстрани.

- Не мисля, че са спукани, само са ожулени. За всеки случай ще ги превържа. Изправи се, вдигни си ризата и разпери ръце встрани.

Започнах да накъсвам на парчета някакъв стар шал, който ми бе дала жената на съдържателя. Мърморех под нос за самозалепващи се бинтове и други удобства на бъдещето, докато импровизирах превръзка. Стегнах я много здраво и я закрепих с брошката от наметката му.

- Не мога да дишам - оплака се той.

- Ако дишаш, ще те боли. Не се движи. Къде се научи да се биеш така? Пак ли от Дугал?

- Не. - Той се отдръпна от оцета, който слагах на порязаната вежда. - Баща ми ме научи.

- Така ли? А какъв е бил той, местният шампион по бокс?

- Какво е бокс? Не, беше земеделец. Отглеждаше и коне. - Джейми изсъска от болка, докато мажех с оцет прасеца му. - Когато бях на девет-десет, ми каза, че според него ще съм едър като родата на майка ми и трябва да се науча да се бия. - Вече дишаше по-лесно и протегна ръка, за да ми позволи да втрия мехлем от невен в кокалчетата му. - Каза ми: „Ако си едър, половината мъже, които срещнеш, ще ги е страх от теб, а другата половина ще искат да изпробват силата ти. Ако повалиш един, останалите ще те оставят на мира. Но се научи да го правиш бързо и решително, или ще има да се биеш цял живот.“ После ме водеше в обора и ме събаряше, докато не се научих да отвръщам на ударите. Ох! Щипе.

- Драскотините от нокти са лоши рани - казах, докато обтривах врата му. - Особено ако този, който те е одраскал, не се мие редовно. А онзи младеж с мазната коса я се къпе веднъж в годината, я не. Това преди малко не беше точно „бързо и решително“, но си беше впечатляващо. Баща ти би се гордял с теб.

Казах го закачливо и се изненадах, че по лицето му премина сянката на тъга.

- Баща ми е мъртъв - каза безизразно.

- Съжалявам. - Приключих с почистването на раните и казах тихо: - Но наистина би се гордял с теб.

Не ми отвърна, но се усмихна леко. Внезапно ми се стори много млад и се зачудих на колко години е. Тъкмо щях да го попитам, когато дрезгаво прокашляне възвести трето присъствие в бараката.

Беше жилавият дребосък Мърто. Разгледа превързаните ребра на Джейми със саркастична усмивка и му подхвърли кожена торбичка. Когато едрата длан на Джейми я улови, тя издрънча.

- Какво е това? - попита той.

Мърто повдигна светла вежда.

- Делът ти от облозите, какво друго?

Джейми поклати глава и понечи да му върне торбичка.