Парижка вендета [bg]

Сам нежно постави ръка на рамото й. Беше първият физически контакт между тях. Тя не се отдръпна.

— Ще се оправим — прошепна той.

— Онези мъже вчера в музея… Бях сигурна, че ще ме наранят.

— Това е причината да форсираш нещата, докато бях там, нали?

След леко колебание тя кимна. Той оцени откровеността й.

— Май и двамата сме захапали прекалено голям залък.

— Аха — усмихна се тя.

Той дръпна ръката си, все още озадачен от тази демонстрация на уязвимост. През последната година си бяха разменили купища имейли. Той до последно беше сигурен, че разговаря с мъж на име Джими Фодрел, но изведнъж се оказа, че насреща е била една интригуваща жена. Сега, замисляйки се върху кореспонденцията им, той ясно разчете призивите за по-близък контакт. Не като този в момента, разбира се, но нещо подобно.

— По онези коридори се стига до катакомбите — посочи тя с фенерчето си. — Бил ли си някога там? В тях се съхраняват костите на повече от шест милиона души.

Сам поклати глава.

— Недей да ходиш.

Той запази мълчание.

— Тези рисунки са дело на обикновени хора, но все пак са исторически свидетелства. С тях са покрити километри от стените. Илюстрират живота на хората, времето, страховете и суеверията. — Тя замълча за миг, после добави: — Ние с теб имаме възможност да направим нещо реално, Сам. Нещо, което да бъде различно.

Колко много си приличаха! И двамата живееха в някакъв виртуален свят на параноя и догадки, но бяха изпълнени с добри намерения.

— Ами да го направим тогава.

— Де да беше толкова лесно — засмя се тя. — Имам лоши предчувствия.

Личеше й, че черпи сила от подземното зрелище. А може би и мъдрост.

— Разкажи ми за тях.

— Не мога — поклати глава тя. — Просто предчувствия. — Приближи се до него, вдигна глава и прошепна: — Знаеш ли, че една целувка съкращава живота с три минути?

Той се замисли върху странния въпрос, после поклати глава.

— Не става въпрос за млясване по бузата, а за истинска целувка — уточни тя. — Тя предизвиква усилено сърцебиене. В рамките на четири секунди сърцето се свива и разпуска толкова, колкото при нормални обстоятелства би го направило за три минути.

— Наистина ли?

— Да, Сам. Някой си е направил труда да го изчисли. Четиристотин и осемдесет истински целувки съкращават живота с един ден. Две хиляди и триста — със седмица. А сто четирийсет и осем хиляди — с цяла година.

Тя пристъпи още по-близо до него.

— Изводът? — усмихна се той.