Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Започна да се пита какво да прави с Торвалдсен веднага след като си тръгна от „Гран Вефур“. Датският милиардер се беше появил изневиделица, и то с информация, която тя нямаше как да игнорира. Явно беше запознат с бизнеса й, а и оракулът беше потвърдил намеренията му. Сега и Ашби постъпи точно според предвижданията му. Реши, че повече не бива да пренебрегва предупрежденията. Извади картичката с телефонния номер на Торвалдсен и го набра.
— Реших да ви поканя да се присъедините към групата — каза в слушалката тя, след като насреща вдигнаха.
— Много любезно от ваша страна — отвърна Торвалдсен. — Предполагам, че Ашби ви е разочаровал.
— Да кажем, че пробуди любопитството ми. Свободен ли сте утре? Клубът ще се събере на важно съвещание.
— Аз съм евреин и не празнувам Коледа.
— Нито пък аз. Ще се съберем в залата „Густав Айфел“ утре сутринта в десет. Намира се на първата площадка на кулата. Зала е много хубава, след заседанието ще похапнем.
— Звучи много добре.
— Ще се видим там.
Елиза прекъсна връзката.
Утре. Денят, който отдавна очакваше. Възнамеряваше да обясни подробно на съмишлениците си какви поуки за семейството й се съдържат в древните папируси. Част от тях беше споделила с Торвалдсен по време на днешния обяд, но умишлено бе пропуснала да спомене за предупреждението. В общество без война не може да се поддържа масова психоза и страх. Войната не може да бъде заместена от никакви социологически, екологични, научни или културни заплахи. Досегашният опит доказва, че те не могат да бъдат нито достатъчно продължителни, нито достатъчно съдържателни. Те са нещо като черната чума, която преди години е била заплаха от глобален мащаб. Но подобни заплахи, възникващи при неизвестни условия и неподлежащи на контрол, не носят полза. Всяка заплаха трябва да бъде контролирана В крайна сметка това беше същността на идеята. Да се изплашат хората до степен на пълно подчинение, а после да се извлече печалба от страха. Най-доброто решение е простото решение. Измисляш някаква заплаха и се възползваш от предимствата й. Те са безброй и са като ключа за регулиране на яркостта на осветлението. За щастие в съвременния свят все пак съществува един надежден враг, който може да галванизира общественото настроение.
Тероризмът.
Както тя бе казала на Торвалдсен, точно тази заплаха беше подействала в Америка и нямаше причини да не подейства и другаде. Утре щеше да се разбере дали написаното в папирусите отговаря на истината. Тя щеше да осъществи онова, за което бе мечтал Наполеон. В продължение на двеста години нейното семейство се беше възползвало от чуждите политически провали. Поцо ди Борго беше дешифрирал достатъчно от древните ръкописи, за да научи децата и внуците си, че няма значение кой твори законите. Държиш ли парите, притежаваш и властта.
Утрешният ден ще бъде един експеримент. Ами ако е успешен? Е, тогава ще последват и други.
43
Лондон
18:40 ч.
Ашби потърси с поглед златистозеления шал от „Харъдс“, който би трябвало да е някъде там, в мрака, сред стотината бледи лица. Повечето хора около него бяха туристи, които слушаха пискливия глас на екскурзовода, обясняващ за мъждивата светлина на газените фенери и мъглата през една августовска нощ на 1888 г., в която Джак Изкормвача всял ужас сред проститутките в пиянския квартал Ист Енд.
Изглежда, от Изкормвача се интересуваха само чужденците. Ашби се съмняваше, че хората наоколо биха платили в своите страни, за да ги развеждат по стъпките на някакъв масов убиец.
Намираше се в Уайтчапъл в източния край на града и крачеше по един от оживените тротоари. Вляво, отвъд уличното платно, се издигаше лондонският Тауър, чиито каменни стени бяха ярко осветени. Някогашният широк крепостен ров беше превърнат в море от изумруденозелена зимна трева. Откъм Темза подухваше студен ветрец, в далечината се открояваше добре осветеният Тауър Бридж.
— Добър вечер, лорд Ашби.
Жената пред него беше дребна, с късо подстригана коса, някъде около шейсет и типична американка. На врата си беше вързала златистозелен шал, точно според уговорката. Е, хубаво.