Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
— Аз съм готова да жертвам три минути от живота си, стига и ти да го искаш.
45
Лондон
Малоун видя как Стефани Нел потъва в нощта, а към Греъм Ашби се приближава мъж с торбичка на „Селфриджис“ в ръка. Първата му реакция беше да потъне още по-дълбоко в тълпата шумни туристи. Задачата му беше да пази гърба на Стефани и да държи нещата под контрол. Но обстоятелствата се промениха. Успя да зърне лицето на непознатия. Червеникава коса, тънък нос. Среден на ръст, с нормално телосложение, облечен с вълнено палто, шал и ръкавици като всички останали. Но нещо му подсказваше, че този човек не е като другите.
Голяма част от групата вече беше влязла в „Десетте камбани“, през отворената врата долиташе смях и откъслечни фрази. Сервитьорите бяха облечени с тениски с надпис „Джак Изкормвача“ на гърдите. Същият можеше да се види и върху високите халби с бира. Ашби и Червенокосия останаха на тротоара и Малоун зае позиция на десетина метра от тях, скрит зад неколцина туристи, които снимаха с фотоапаратите си фасадата на кръчмата.
Ашби беше видимо разтревожен.
— Реших, че е най-добре да поговорим още тази вечер — обясни Питър Лайън.
— Как разбрахте, че съм тук?
— Жената. Тя близка ли ви е?
Ашби си припомни подробности от срещата със Стефани Нел. Бяха разговаряли тихо, на разстояние от тълпата. Около тях нямаше никой. Възможно ли е Лайън да ги беше подслушал?
— Аз съм близък с много жени.
— Сигурен съм — засмя се Лайън. — Жените ни доставят най-върховното удоволствие, но едновременно с това ни създават и най-големите проблеми.
— Как ме открихте? — отново попита Ашби.
— Нима сте допускали, че няма да разбера с какво се занимавате?
Краката на англичанина се разтрепериха, но не от студа. Лайън му направи знак да пресекат улицата. Там нямаше толкова хора, липсваше и улично осветление. Ашби се подчини. В душата му потрепна надеждата, че Лайън няма да му направи нищо тук, пред толкова много свидетели.
Дали наистина бе така?
— Още от самото начало съм в течение на вашите контакти с американците — каза с тих и спокоен глас Червенокосия. — Беше ми забавно да гледам как се правите на умник.
Лъжите бяха безполезни.
— Нямах друг избор — промълви Ашби.
— Винаги има друг избор — сви рамене Лайън. — Но това не ме интересува. Аз искам парите ви, а вие искате услуга. Предполагам, че все още я искате, нали?
— Повече отвсякога.
— В такъв случай ще ви струва три пъти повече от договореното! — заби пръст в гърдите му Лайън. — Първите сто процента заради предателството ви. Вторите — заради трудностите, които ми създавате.
Ашби не беше в позиция да се пазари. Освен това парите бяха на клуба.
— Ще уредим нещо.
— Тя ви даде някаква книга. За какво става въпрос?
— И това ли е част от новото споразумение? Нима искате да знаете всичко за работата ми?
— Трябва да ви съобщя, че направих големи усилия да не ви пусна един куршум между очите, лорд Ашби. Ненавиждам безхарактерните хора, сър, а вие сте точно такъв.
Интересни разсъждения за един масов убиец, помисли си Ашби, но благоразумно не каза нищо.
— Ако не бяха парите… — Лайън не довърши изречението си, замълча за миг, после тръсна глава. — Много ви моля, не подлагайте търпението ми на изпитание!
Ашби прие съвета и отговори на поставения въпрос:
— Работя върху проект, свързан с издирването на изгубено съкровище. Американците конфискуваха документ, който има решаващо значение за това, а тя ми го върна.
— Съкровище? Чух, че някога сте били страстен колекционер. Задигали сте крадени произведения на изкуството и сте ги задържали за себе си. Доста умно от ваша страна. Но полицията сложила край на дейността ви.
— Временно.
— Добре, лорд Ашби — засмя се Лайън. — Търсете си съкровището. Но аз искам да преведете парите ми незабавно. Най-късно до разсъмване. Ще проверя сметката си преди началото на събитията. Можете да бъдете сигурен.
— Парите ще бъдат в нея.
Той долови гласа на екскурзовода, който събираше групата си.
— Мисля да довърша обиколката — промърмори Лайън. — Тоя Джак Изкормвача трябва да е бил голям чешит.
— Как ще действате утре? — попита Ашби. — Нали знаете, че американците дебнат?
— Знам. Но шоуто ще си го бива.
Малоун се смеси с туристическата група, включваща и Червенокосия, която покорно последва екскурзовода по тъмните улички. Малоун наблюдаваше Червенокосия с периферното си зрение, твърдо убеден, че този човек е далеч по-интересен от Ашби.