Парижка вендета [bg]

Книгата има голям успех и се превръща в бестселър. Но специалистите са единодушни, че като цяло „Записките“ са една огромна фалшификация. Малко по-късно „Книгата за рекордите на Гинес“ я окачествява като „най-успешната литературна измама“. Но въпреки това идеите за войната, мира и политическата стабилност във въпросните „записки“ са най-малкото интригуващи. Днес особено популярна е една от тях — а именно твърдението, че когато се намира под заплаха, съвременното общество е склонно да понася много по-големи ограничения, отколкото в нормално мирно време.

Оракулът на Елиза Ларок е действителен. „Книгата на съдбата“, притежавана и използвана от Наполеон, все още е под печат. Всички въпроси и отговори, цитирани в Глава 8, 10, 29 и 67, са извадени от оригиналния оракул. Но самата му история (Глава 8) съдържа доста противоречия. Наполеон е бил много суеверен, съдбата е играла важна роля в решенията му (Глава 10), но дали наистина се е консултирал с оракула ежедневно? Никой не знае. Идеята обаче е безкрайно привлекателна.

Напълно вярно е твърдението на Елиза Ларок, че с изключение на Исус Христос няма друга историческа фигура, за която да са били написани повече книги, отколкото за Наполеон. Но въпреки това той си остава загадъчна личност. От една страна, императорът е компетентен администратор с изключителни възможности (според разсъжденията на Елиза Ларок в Глава 35), но, от друга, е човек, който непрекъснато предава семейство, приятели, родина. Омразата му към финансистите и увеличението на държавния дълг е исторически факт (Глава 16). Освен това е привърженик на грабежите — нещо, което го превръща в един модерен Меровинг. Разбира се, той би отвърнал, че заграбеното от него е военна плячка, която по право му принадлежи. И може би ще е прав. Но въпросът дали е заделил нещо от тази плячка за лично ползване остава открит. Всъщност именно той играе централна роля в нашата история.