![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Обиколката продължи още двайсетина минути и приключи пред спирката на метрото. Червенокосия влезе в станцията с абонаментна карта, а Малоун се принуди да използва близкия автомат, от който купи четири билета, след което хукна към ескалатора. В момента, в който стъпи върху стъпалото, обектът вече излизаше на перона. Ярката светлина и малкото пътници не му харесаха. Но нямаше друг избор.
Червенокосия се оказа на седем-осем метра от него.
Електронното табло показваше, че до пристигането на влака остават 75 секунди. Картата на метрото до него сочеше, че тази станция обслужва линията, която пресича целия град от изток на запад. Перонът бе за влаковете в западна посока — към Тауър Хил, под Уестминстър, през Виктория Стейшън и чак до кварталите след Кенсингтън.
Влакът пристигна. От ескалаторите се появиха още хора.
Малоун влезе във вагона, държейки се на почетно разстояние от Червенокосия, който се хвана за един от металните пръти на десетина метра от него. Пътниците бяха достатъчно, за да не го забележи. Влакът потегли. Малоун се зае да оглежда обекта. По-възрастен от него, той приличаше на човек, който просто е излязъл да се поразходи из нощния Лондон. После забеляза кехлибарените очи. Знаеше, че Питър Лайън страда от генетичен дефект, който не само оцветява зениците му в странен цвят, но и ги прави податливи на инфекции. Макар че той много обичаше дегизировката, това му пречеше да използва контактни лещи. По тази причина носеше тъмни очила, които скриваха странния цвят на очите му. Но тази вечер беше без очила.
След известно време Лайън завърза разговор с жената, която пътуваше до него. Малоун забеляза един брой на „Таймс“ на пода на вагона. Попита на кого е, но никой от близкостоящите не отговори. Вдигна го пред себе си и започна да преглежда заглавията, но без да изпуска от поглед мъжа с кехлибарените очи. Следеше и имената на спирките. Лайън слезе едва на единайсетата от тях — Саут Илинг, където се пресичаха линиите „Дистрикт“ и „Пикадили“, обозначени в червено и зелено. Лайън тръгна към линията „Пикадили“ в южна посока. Малоун го последва и се качи в следващия вагон. Реши, че не е разумно отново да пътува с него. Можеше да го наблюдава и през стъклата.
Бърз поглед към картата над вратата го увери, че влакът пътува право към летище „Хийтроу“.
46
Париж
Торвалдсен се зае да изследва двете страници от книгата за Меровингите. Нямаше представа защо Малоун я беше задържал, вместо да я предаде на Мурад при срещата им в Лувъра.
— Направи фотокопия на тези две страници, а книгата отнесе със себе си — докладва професорът.
Отново седяха в оживения бар „Хемингуей“ на хотел „Риц“.
— Случайно да спомена къде отива? — вдигна глава Торвалдсен.
— Не — поклати глава Мурад. — Аз останах в Лувъра, за да направя още няколко сравнения. Страницата с четиринайсетте реда несъмнено е с почерка на Наполеон. Приемам, че същото важи и за римските цифри, но без да съм абсолютно сигурен.
Часовникът над бара показваше единайсет без нещо вечерта. Торвалдсен не обичаше да го държат на тъмно, въпреки че самият той често демонстрираше това поведение към околните.
— Искам да насоча вниманието ти към писмото с главните букви, които представляват код към Псалм трийсет — смени темата Мурад. — Същото, което Ашби е открил на Корсика. По принцип писмата на Наполеон до семейството му са безполезни за нас. През 1821 година втората му съпруга Мария-Луиза ражда дете от друг мъж, въпреки че продължава да е законна съпруга на императора. Той явно не знае това, защото продължава да държи портрета й в къщата си на Света Елена. Продължава да я обожава, въпреки че баща й — кралят на Австрия, сключва съюз с цар Александър и помага за разбиването на армията му. Няма доказателства, че въпросното писмо изобщо е стигнало до Мария-Луиза или до сина му. Фактически последните му послания пристигат във Виена след неговата смърт, а Мария-Луиза въобще не приема куриера.
— За наш късмет — отбеляза Торвалдсен.
Мурад кимна.
— По отношение на жените Наполеон е бил пълен глупак — продължи той. — Обърнал гръб на Жозефин, която единствена би могла да му помогне. Тя била бездетна, а той се нуждаел от наследник. Затова се развел с нея и се оженил за Мария-Луиза. — Професорът размаха фотокопията. — Това тук е доказателство за следващата му глупост: изпратил тайни послания до втората си съпруга, продължавайки да вярва, че тя е на негова страна.
— Имаш ли представа какво означават препратките към Псалм трийсет в писмото, открито от Ашби? — попита Торвалдсен.