Парижка вендета [bg]

— Кой си ти? — попита Лайън. Гласът му беше гърлен, акцентът по-скоро американски, отколкото на европеец.

— Човек, който с удоволствие би ти пуснал куршум в главата.

Кехлибарените очи мрачни проблеснаха. Ръката потъна в страничния джоб на палтото и се появи обратно с малокалибрен пистолет.

— Жалко, че няма как да стане — изръмжа Лайън. — Хареса ли ти обиколката? Джак Изкормвача с бил доста интересна личност, нали?

— За теб — със сигурност.

— Харесвам жлъчното ти остроумие — усмихна се терористът. — А сега искам да…

В този момент вратата се отвори и в тоалетната влетя момченце, което викаше баща си. Малоун моментално се възползва от ситуацията и десният му лакът се стрелна към ръката с пистолета. Изтрещя оглушителен изстрел. Куршумът се заби в тавана. Малоун полетя напред и силно блъсна противника си. Двамата се стовариха в облицована с мрамор ниша. Лявата му ръка сграбчи китката с оръжието и я изви нагоре.

До слуха му долетя писъкът на момчето, чуха се и други разтревожени гласове. Малоун понечи да забие коляно в корема на Лайън, но онзи усети намеренията му и светкавично се извъртя. После, преценил сложността на ситуацията, хукна към вратата. Малоун го настигна, уви едната си ръка около шията му, а с другата рязко натисна главата му назад. В същия момент получи силен удар с пистолета в челото. Ярко осветеното помещение се люшна пред очите му, хватката му се разхлаби. Лайън се освободи и изчезна през отворената врата.

Малоун понечи да го последва, но изгуби равновесие и се строполи на пода. Замъгленият му поглед все пак успя да различи фигурата на униформения мъж, който се втурна в тоалетната. Разтърка слепоочията си и направи опит да се изправи.

— Оттук току-що избяга въоръжен мъж на средна възраст, червенокос — каза той и в същия миг усети, че стиска нещо между пръстите си. — Лесно ще го откриете…

После сведе очи към предмета в ръцете си. Оказа се къс силикон, оформен като издължен нос. Униформеният объркано го гледаше.

— Маскиран е — поясни Малоун. — Това е част от дегизировката му.

Униформеният изчезна през вратата, а той бавно се изправи и влезе в залата на терминала. Отпред се беше събрала малка тълпа. Появиха се и други униформени служители, сред които различи младия мъж, с когото беше разговарял по-рано.

— Прибра ли торбичката? — пристъпи към него Малоун.

— Последвайте ме.

Две минути по-късно влязоха в малката стая за разпит, която се намираше на гърба на контролно-пропускателния пункт. Торбичката от „Селфриджис“ лежеше на масата с ламиниран плот. Вдигна я, за да провери теглото й. Беше лека. Бръкна вътре и извади втора торбичка, зелена на цвят. В нея бяха увити някакви предмети със странна форма, които тихо подрънкваха. Той постави торбичката на масата и я разтвори. Не се опасяваше от експлозиви, защото Лайън я беше изхвърлил на боклука. С учудване видя как на плота се търкулват четири миниатюрни копия на Айфеловата кула, изработени от метал. Като онези, които се продават на всеки ъгъл в Париж.