Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
— Вие сте нова — отбеляза той.
— Аз ръководя операцията.
Тази информация привлече вниманието му. По време на разходките си из Лондон беше провеждал няколко срещи с представителя на американското разузнаване, когото познаваше. Заедно обикаляха забележителностите на града — Британския музей, Шекспировия Лондон, Мейфеър, а сега и зоната, в която беше действал Джак Изкормвана.
— А коя сте вие? — небрежно попита той.
— Стефани Нел.
Групата пред тях спря, за да изслуша екскурзовода, който сочеше близката сграда и обясняваше, че точно там била открита първата жертва на Изкормвача. Стефани го хвана за ръка и го помъкна след тълпата.
— Срещата ни като част от тази група е доста символична — подхвърли тя. — Джак Изкормвача също е тероризирал хората и не е бил заловен.
Ашби не се усмихна на опита й да иронизира.
— Ако вече нямате нужда от помощта ми, аз съм готов веднага да прекратя участието си — сухо отвърна той.
Групата отново тръгна напред.
— А пък аз си давам сметка, че свободата ви е цената, която ние сме принудени да платим — рязко отвърна тя. — Което не означава, че ми харесва.
Ашби си наложи спокойствие. Тази жена и хората, които представляваше, трябваше да бъдат ухажвани още поне двайсет и четири часа, докато успееше да открие книгата.
— Доколкото си спомням, бяхте ме уверили, че имаме съвместно участие в тази операция — отбеляза той.
— Точно така. И вие обещахте, че ще ни предоставите информацията днес. Аз съм тук, за да я чуя с ушите си.
Групата спря на друго забележително място.
— Утре Питър Лайън ще взриви църквата в „Инвалидите“ — тихо каза той. — Точно на Коледа, като демонстрация.
— На какво?
— Елиза Ларок е фанатичка, която сляпо се придържа към древна мъдрост, изповядвана от фамилията й в продължение на векове. Това е доста объркана история, която лично на мен ми се струва несъществена, но на сцената се появи някаква френска екстремистка организация, която е готова да поеме отговорността. Нали знаете, че винаги има по някоя такава…
— Тази за какво се бори?
— Бори се по-скоро срещу френски закони, които дискриминират имигрантите в страната. Преди години Франция бе наводнена от имигранти от Северна Африка, които бяха добре като гастарбайтери. Днес обаче те са десет процента от населението и отдавна им е омръзнало да бъдат потискани. Искат да демонстрират своето недоволство, а Ларок разполага с нужните средства. Питър Лайън играе ролята на посредник.
— Искам да разбера целите на партньорството им.
— Нима не ги виждате? — въздъхна Ашби. — Във Франция тече процес на демографски промени. Имигрантите от Алжир и Мароко се превръщат в сериозен проблем. Днес те са повече французи, отколкото африканци, но ксенофобски настроената десница и секуларистката левица ги ненавиждат. Ако раждаемостта в страната продължи да нараства със сегашните темпове, след две десетилетия имигрантите ще станат повече от французите.
— Какво общо има взривяването на „Инвалидите“ с тази неизбежна тенденция?
— Всичко опира до символиката. Въпросните имигранти не искат да търпят статута си на второ качество хора. Те искат джамии, свобода, влияние и власт. Това, което имат всички останали. Но французите не желаят да им го дадат. Наскоро научих, че са били приети много закони, целящи да държат имигрантите на разстояние. — Ашби направи кратка пауза. — В допълнение трябва да изтъкна, че през последните години Франция е залята от вълна антисемитизъм. Евреите отново се страхуват.
— И за това ли са виновни имигрантите? — попита Стефани.
— Може би част от тях — сви рамене той. — Лично за мен далеч по-виновни са радикално настроените французи. Но политическата десница и крайната левица правят добър ход, като хвърлят вината за всички неблагополучия на Франция върху имигрантите.
— Все още не сте отговорили на въпроса ми.
Туристическата група отново спря, за да изслуша обясненията на екскурзовода.
— Елиза провежда експеримент — поясни той. — Търси начин да насочи националистическата агресивност на французите към нещо различно от войната. Нападението срещу един национален паметник — в случая гроба на любимия на французите Наполеон, когото лично тя дълбоко мрази — ще доведе според нея до рязко изостряне на колективната агресивност. Така поне го обясни пред мен…
— А тя защо мрази Наполеон?
— Знам ли? — сви рамене Ашби. — Предполагам, че става въпрос за семейна традиция. Един от прадедите й подел корсиканска вендета срещу Наполеон. Аз така и не успях да разбера причините.