Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Парижка вендета [bg]
Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Парижка вендета [bg]

Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:

Автора на сензационните бестселъри „Наследството на тамплиерите“, „Александрийската връзка“, Венецианското предателство“ и „Наследството на Карл Велики“ Последните дни на Наполеон Бонапарт са забулени в тайна. Англичаните, които го държат в плен, отчаяно се стремят да разберат къде са скрити несметните богатства, натрупани при безбройните му походи. Императорът така и не казва нищо, в завещанието му също не се споменава нито дума. Къде е скрито съкровището? Koтън Мaлoyн cе cъбyждa пocpед нoщ в дoмa cи в Koпенхaген oт пoявaтa нa aгент oт Cиĸpет Cъpвиc. Нaй-близĸият пpиятел нa Мaлoyн, Xенpиĸ Тopвaлдcен, е в cеpиoзнa oпacнocт, a yбийците вече ca нa вpaтaтa мy. Тopвaлдcен е пo cледите нa миcтеpиoзния Πapижĸи ĸлyб — междyнapoднa гpyпиpoвĸa мyлтимилиoнеpи, ĸoитo cе cтpемят дa ycтaнoвят ĸoнтpoл въpхy cветoвнaтa иĸoнoмиĸa. Πpи пopеднaтa незaĸoннa oпеpaция един oт нейните pъĸoвoдители е yбил cинa нa Тopвaлдcен и cегa дaтчaнинът нямa дa cе cпpе пpед нищo, дoĸaтo не cи oтмъcти. Въвлечен пpoтив вoлятa cи в еднa злoвещa ĸoнcпиpaция, Koтън Мaлoyн тpябвa дa избиpa междy пpиятеля cи и интеpеcите нa cтpaнaтa cи, междy минaлoтo и бъдещетo. Нo нa ĸaĸвa ценa?
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 149
Перейти на страницу:

— Надявам се — отвърна тя. — Така ще помогнете и на себе си.

След тези думи жената, представила се като Стефани Нел, рязко се обърна и изчезна в мрака. Ашби сведе поглед към книгата. Нещата най-после започнаха да се подреждат.

— Добър вечер, лорд Ашби.

Неочакваният поздрав дойде отзад. Бе произнесен с гърлен нисък глас. Ашби рязко се обърна. Под разсеяната светлина на уличната лампа се мярна гъста червеникава коса и тънки вежди. Той видя белязаното лице, орловия нос и очилата. Мъжът беше облечен като всички наоколо — с дебели зимни дрехи, шал и ръкавици. В едната му ръка се поклащаше пазарна торбичка от „Селфриджис“ с въжени дръжки. После Ашби видя очите, в които горяха оранжеви пламъчета.

— Появявате ли се някога в един и същ външен вид?

— Никога — отвърна Питър Лайън.

— Сигурно не ви е лесно при отсъствието на каквато и да било самоличност.

— Нямам проблем със самоличността, защото много добре знам кой съм и какво представлявам.

Този път гласът му прозвуча с почти безупречен американски акцент.

Ашби усети, че го обзе тревога. Питър Лайън не би трябвало да е тук.

— Ние с вас трябва да си поговорим, лорд Ашби.

44

Париж

20:50 ч.

Сам последва Меган надолу по спираловидните стълби, които се врязваха в земята като тирбушон. След като Стефани Нел временно ги освободи от опеката си, те отскочиха да хапнат в едно бистро в Латинския квартал.

— Къде отиваме? — попита той, докато се спускаха надолу в непрогледния мрак.

— В подземията на Париж — отвърна Меган.

Тя слизаше пред него с фенерче в ръка. Спря в дъното на дълбоката дупка, обърна се и му подаде и на него едно фенерче.

— Тук няма резервни фенерчета за нарушители като нас.

— Нарушители?

— Нямаме право да бъдем тук — отвърна тя и фенерчето й описа светъл кръг.

— Какво има тук?

— Кариера. Двеста шейсет и пет километра тунели и галерии, оформени след безконтролното извличане на варовик за сгради, гипс, глина за тухли и керемиди. Изобщо всичко необходимо за изграждането на Париж. Останало е само каквото виждаш. Безкраен лабиринт от тунели и шахти.

— А защо сме тук?

— Обичам това място — сви рамене тя. — Надявам се, че и ти ще го харесаш.

След тези думи тя се обърна и пое по влажен проход, издълбан в твърдата скала. Въздухът беше хладен, но не студен, а подът — хлъзгав и неравен.

— Внимавай за плъховете — предупреди го Меган. — Ухапването причинява лептоспирози.

— Какво? — закова се на място Сам.

— Бактериална инфекция с фатален край — поясни тя.

— Ти полудя ли?

Тя спря и се обърна.

— Няма опасност, освен ако доброволно не се оставиш да те ухапят или пък натопиш пръстите си в урината им.

— Какво всъщност търсим?

— Винаги ли си толкова досаден? Просто върви след мен. Искам да ти покажа нещо.

Продължиха напред. Таванът беше толкова нисък, че почти докосваше главата му. Фенерчето на Меган осветяваше неравния под на тунела двайсетина метра напред.

— Норстръм? — извика в мрака той.

Питаше се защо беше пренебрегнал забраната и се бе появил тук, но авантюрата беше прекалено обещаваща, за да й устои. Пещерите се намираха недалеч от училището и всички знаеха за тях. Странно, но никой никога не използваше думата „сиропиталище“. Нито „институт“. Винаги говореха за „училището“. Кои бяха родителите му? Нямаше никаква представа. Бяха го изоставали веднага след раждането, а полицията така и не разбра как се е появил в Крайстчърч. Училищната управа държеше питомците да знаят всичко за себе си. Никакви тайни. На практика това беше едно от правилата, които той одобряваше, но просто нямаше какво да научи за себе си.

— Сам? — прозвуча гласът на Норстръм.

Беше чувал, че именно Норстръм го беше кръстил Сам Колинс, на името на любимия си вуйчо.

— Къде си?

— Съвсем наблизо — отвърна Норстръм.

Сам тръгна напред с насочено фенерче.

— Вече сме близо — подхвърли Меган. Тунелът свършваше в нещо като просторна галерия с висок таван и многобройни изходи. Извитият свод се крепеше на масивни каменни колони. Фенерчето на Меган се плъзна по грапавите стени, нашарени с графити, рисунки, мозайки, надписи, поезия и дори текстове на песни.

— Социалноисторически колаж — поясни тя. — Част от тези рисунки датират от времето на Френската революция, други са правени по време на пруската обсада в края на деветнайсети век, трети са от германската окупация през четирийсетте години на миналия век. Парижките подземия винаги са били убежище от войната, смъртта и разрухата.

1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)