Окото на времето [bg]

— Естествено — промърмори Абдикадир. — Вавилонците са наблюдавали небосвода в продължение на хилядолетия и са съставяли подробни карти. Дори философията и религията им се основават на големите небесни цикли. Други на тяхно място едва ли щяха да се изплашат толкова…

Но тази първа промяна, направила впечатление само на богоизбраните, била само началото. Защото когато наближила сутринта, слънцето не се показало и се забавило с цели шест часа. А когато най-сетне изгряло, странен горещ вятър повял над града и завалял дъжд — топъл и солен.

Жителите на града, повечето от които все още били по нощници, изтичали в храмовете. Някои настояли жреците да им докажат, че боговете не са ги изоставили в тази най-причудлива зора в историята на Вавилон. Други се изкатерили на Кулата, за да видят какви други промени ще им докарат небесата. Царят отсъствал — Бисиса така и не разбра дали жрецът имаше предвид Навуходоносор, или неговия наследник — и нямало кой да въдвори ред.

А после пристигнали първите страховити вести за участта на западната част на града. По-голямата част от гражданите всъщност живеели там, а за чиновниците, богаташите и управниците на източния бряг това било същински шок.

Изчезнали и последните признаци на ред. Тълпата нахлула в храма на Мардук и когато тези, които я водели, се озовали в свещената камера и видели какво е станало с Мардук, царя на всички вавилонски богове…

Жрецът не можа да завърши изречението.

След този последен удар из града плъзнал слух, че скоро и източната част ще последва съдбата на западната и изплашените жители се разбягали. Дори министрите, военачалниците и жреците ги последвали и скоро Вавилон опустял.

Докато продължаваше да нагъва лакомо, жрецът им описа последвалите нощи, през които градът бил подлаган на грабежи, опожаряване, по улиците му ехтели ужасени писъци и зловещ смях. Но през деня не се мяркала жива душа. Изглежда, вавилонци предпочитали да се преселят далеч от плодородните полета въпреки риска да умрат от глад и жажда.

Евмений нареди на хората си да измият и преоблекат жреца и да го представят на Александър. След това каза:

— Според жреца името на града се превежда като „Вратата към боговете“. Какво съвпадение — сега тази врата се е отворила… Последвайте ме. — И ги поведе.

— Къде отиваме? — попита Джош, докато подтичваше зад Бисиса.

— Не се ли досещаш? В храма на Мардук, разбира се.