Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Слус — повтори тържествено Итън.

— Точно така. Само ти и аз знаем, че реката е тук и няма да забравим това, нали?

— Няма да забравим — каза той послушно.

Фрида се изправи и му подаде ръка.

Когато стигнаха до Темза, Итън опря главата си в перилата, сякаш се мъчеше да стигне до нея. Беше като хипнотизиран.

— Насам — каза Фрида и го поведе на запад по крайречната алея. След няколкостотин ярда, когато той започна да натежава, влачейки се за ръката й в знак на умора, тя се наведе и му прошепна: — Имам изненада за теб.

— Каква?

Двамата минаха през малката порта и влязоха в градската ферма. Когато Итън видя козите, петлетата и зайците, направо пощуря. Отначало замръзна на мястото си, зяпнал от почуда. После се втурна наоколо, сочейки ту към едно животно, ту към друго. След като го остави да се позабавлява, Фрида го заведе в кафенето и му купи сладолед, но той беше неспокоен, после започна да плаче и да повтаря, че иска да се върне при животните. Тя взе чашата си с кафе, изведе го навън и остана да го наблюдава, докато той влезе обратно в ограждението.

След малко на посещение във фермата дойде група от шестгодишни ученици, които със своите жълти отличителни жилетки приличаха на миниатюрни строителни работници. По едно време Итън отиде и застана до две малки момиченца. Едното държеше заек, а другото го галеше. Една млада учителка се приближи до тях и каза нещо на Итън, което Фрида не успя да чуе. Итън се огледа наоколо и посочи към Фрида. Учителката го хвана за ръка и го заведе при нея.

— Извинете — каза тя. — Той не бива да стои заедно с нашите деца. Може да стане инцидент.

— Не и докато аз съм тук — възрази Фрида.

— Такива са правилата. Не е мое решение — обясни учителката.

— Никога не е — отвърна Фрида.

Учителката я погледна озадачено, но Фрида вече се отдалечаваше с Итън, който беше уморен, недоволен, превъзбуден и през плач повтаряше, че иска да погали козата.