Произход на политическия ред [bg]

Оставени сами на себе си, елитите се опитват да увеличават размера на своите латифундии и в този случай управниците имат две възможности за избор. Те могат да застанат на страната на селяните и да използват държавната власт за насърчаване на поземлена реформа и егалитарни поземлени права, като по този начин ограничат привилегиите на аристокрацията. Именно това се случва в Скандинавия, където в края на XVIII в. шведските и датските монарси се обединяват със селяните срещу относително слабата аристокрация (вж. глава 28). Или управниците могат да застанат на страната на аристокрацията и да използват държавната власт за засилване на властта на местните олигарси над селяните. Това се случва в Русия, Прусия и другаде на изток от река Елба от XVII в. нататък, когато, общо взето, свободното селячество е докарано до крепостничество с тайната подкрепа на държавата. Френската монархия по времето на Стария режим е твърде слаба, за да лиши от собственост аристокрацията или да премахне освобождаването ѝ от данъчно облагане и по този начин стоварва цялата тежест на новите данъци върху селячеството, докато системата рухва през Френската революция. Това кой път избира монархът – да укрепи съществуващата олигархия или да упражни натиск върху нея – зависи от множество контекстуални фактори като сплотеността както на аристокрацията, така и на селячеството, от степента на външна заплаха спрямо държавата, както и от дворцовите съперничества.

Китайската монархия по време на династията Хан първоначално избира да застане на страната на селяните срещу все по – могъщите земевладелци. По времето на Ранна Хан има периодични призиви за връщане на системата „кладенец–ниви", отменена от Шан Ян. Системата „кладенец–ниви" по това време се разглежда не като феодална институция, а като символ на аграрното общинско самоуправление и исканията за нейното възстановяване са в резултат на тежкото положение на бедните селяни, които едрите латифундисти прогонвали от земите си. През 7 г.пр.Хр. е направено предложение за ограничаване на имотите до три хиляди му (поземлена площ, равна на около 0,165 акра). Предложението не се приема поради съпротивата на едрите земевладелци. Уан Ман, дворцовият служител, който узурпира трона от семейство Лю и предизвиква края на Първата Хан, също се опитва да осъществи поземлена реформа чрез национализация на едрите имения. Но и той се сблъсква с огромна съпротива и накрая селското въстание на червените вежди (заради цвета, с който бунтовниците боядисвали веждите си) изчерпва силите му.