Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Гренда! Внимавай! — извика Грагдин.
Братът на Гренда не разполагаше с оръжие, а само със собственото си тяло.
— Внимав…
Скардинът бързо стовари секирата върху гърдите на Грагдин. Гренда изрева от болка и гняв и пусна камшика. Тя не се присегна към окървавеното тяло на брат си, а към оръжието, което го беше погубило. Яростта на джуджето й даде сили да го изтръгне от ръцете на скардина и веднага след това преряза гърлото му. Главата на скардина се търколи на земята, а тялото му се строполи до това на Грагдин. Побесняла от гняв, Гренда посече още двама скардини, които бяха наблизо. Останалите джуджета я последваха, поваляйки остатъка от стражите.
В това време Верееса продължаваше битката с драконспона. Гигантът замахна отвисоко и едва не отнесе главата й. Все пак успя да разсече копието на две. Но Верееса моментално се стрелна към секирата на паднал враг. Сграбчи я и, навеждайки се ниско под гарда на драконида, атакува не тялото, а единия му крак. Секирата проряза люспестата плът, отсичайки пръстите и част от стъпалото му. От раната бликна кръв. Драконспонът изсъска. Той понечи да хване Верееса и да я притисне към каменния под, но тя отново успя да се изплъзне. Шмугна се покрай него и се озова близо до входа на пещерата.
В този момент към залата се бяха втурнали двама скардини. Те видяха Верееса, изсъскаха и се спуснаха към нея. Драконспонът понечи да се обърне. За ръкопашен бой огромното му тяло беше твърде тромаво, особено с тази дълга, дебела опашка… Верееса стовари секирата върху опашката. Противникът й реагира инстинктивно. Опашката му се размърда напред-назад, помитайки всичко по пътя си. Висшата елфа вече се беше отдалечила достатъчно. Вместо нея, опашката помете двамата скардини, които полетяха в обратна посока. Дивите джуджета се разбиха в стената и повече не помръднаха.
Докато драконспонът продължаваше с мъка да се обръща, Верееса скочи на гърба му, точно както Ром беше направил по-рано. Драконспонът се опита да извърти тялото си, за да я достигне, но тя се преместваше заедно с него, оставайки плътно зад гърба му. После рейнджърът скочи отгоре му, подпирайки ръце на раменете му. С едната си ръка вдигна секирата, а с другата хвана върха й. Събирайки всичката си сила, Верееса стовари острието върху мекото му гърло. Драконспонът посегна към ръцете й и ги издърпа с такава сила, че елфата за миг помисли, че ще ги откъсне.
Рейнджърът продължи да притиска секирата все по-дълбоко, докато усети нещо мокро по ръката, с която държеше върха. В следващия миг стражът успя да я откъсне от себе си, захвърляйки я над главата си. Верееса се опита да се овладее, разчитайки на естествената си ловкост и военното обучение, за да предпази врата и главата си. Щом докосна земята, тя се превъртя. Но веднага се спря в тялото на едно джудже.
Верееса не загуби време да проверява как е то, уверена, че драконспонът все още е по петите й. Тя откри секирата и се обърна към врага си. Наистина стражът се придвижваше към нея, но някак странно и нестабилно. Не само раната на крака му пречеше да върви стабилно, но и цялото му тяло беше окъпано в кръв от удара на секирата.
Изведнъж джуджета с копия наобиколиха драконспона. Гренда атакува първа, улучвайки раната на гърлото му. Драконспонът замахна към оръжието, разширявайки още повече раната си. Стражът се олюля и се строполи на една страна. Едно от джуджетата се спусна да го довърши. С неистово усилие драконспонът успя да го хване. Преди някой да успее да реагира, стражът заби здравия си юмрук в гърдите му.
Гренда изкрещя и отново засили копието си. Хвърли го с такава сила, че острието му потъна в раната и проби люспестата кожа от другата страна на врата му. Драконспонът махна с кървавата си ръка и… издъхна.
След стражите бяха останали само няколко пребити и ранени скардини. Гренда заповяда да бъдат вързани и заключени в килията. Но тя ги остави живи не в знак на великодушие.
— Когато ги открият заедно с всички трупове около тях, може да сте сигурни, че ще си платят за провала — обясни мрачно тя.
Женското джудже се върна при трупа на брат си. Другият й брат, Григарт, стоеше до нея, взрян в мъртвия си брат, като че ли не беше сигурен дали той самият не лежи на неговото място. Гренда докосна челото и гърдите му, но бързо се окопити.
— Да изчезваме, преди да са дошли още стражи…