Warcraft - Нощта на Дракона

Верееса не обърна внимание на скардините, а се фокусира върху драконида. Докато той изваждаше острието от окото си, рейнджърът се нахвърли върху него. Тя нямаше друго оръжие и се присегна към въжето. Зашеметен от раната си, драконидът не го държеше толкова здраво. Той със закъснение се опита да сграбчи елфата за врата, когато тя вече беше отскочила встрани.

Един драконспон се засили към Верееса и драконида. Елфата направи примка от въжето и преди драконидът да успее да се извърти към нея, примката се оказа около врата му. Верееса дръпна силно въжето. Драконидът изрева бясно, опитвайки се да се освободи от стегнатата примка. Рейнджърът я затегна още повече, обръщайки се към драконспона.

Четирикракият бегемот замахна със секирата си, но пропусна елфата и се удари в земята. Рейнджърът използва тежестта си, за да изрита стража, докато в същото време придърпа по-силно въжето. Чу се страховит звук от спукване. Верееса усети как драконидът се отпуска със счупен врат.

Стоейки между двама нападатели, сега елфата трябваше да се изправи срещу драконспона. Ужасяващият воин хвана крака й и я издърпа към себе си. Без да изпуска въжето, тя се опита да се възползва от тежестта на мъртвия драконид, за да противодейства на драконспона. За съжаление, неговата сила беше толкова голяма, че той лесно изтегли както нея, така и огромния труп. Верееса пусна въжето. От рязката промяна в съпротивлението драконспонът залитна назад.

Докато звярът се засилваше към стената, рейнджърът се плъзна под тежките му крака. Тя извъртя и освободи крака си, после се претърколи настрани. Секирата полетя към нея, но драконспонът, все още загубил равновесие, пропусна целта си. Отдалечавайки се от бегемота, Верееса се оказа зад гърба на един скардин с копие. С типична за расата си ловкост, тя измъкна копието от лапите на съществото и преди то да разбере какво се случва, го изрита към две джуджета, които с готовност го посрещнаха.

Елфата се завъртя точно когато драконспонът я приближи. Копието полетя към рамото му, но благодарение на дебелата му кожа, успя само леко да го одраска. Драконспонът се опита да строши оръжието й на парчета, но Верееса реагира много бързо и не му даде тази възможност. Искаше й се лъкът й да беше с нея. Със сигурност щеше само за секунди да забие по една стрела в очите и гърлото му. Копието не беше оръжие, с което беше свикнала да борави. То бе по-подходящо за хора или яки воини, като джуджетата или скардините.

Около нея джуджетата се бореха с дивите си братовчеди. Скардините имаха оръжия, но бяха по-малочислени. Гренда се беше сдобила с камшик от един повален скардин и сега го мяташе към копиеносците. Тя оставяше камшика да се увие около върха на копието и с ловко извъртане на китката го изтегляше към себе си. Само че зад нея успя да се промъкне един скардин. Люспестото джудже замахна със секира към гърба й… И между тях се промуши друга фигура.