За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Вторият разред се състои от престъпления против нравите. Това са оскърбления на публичното и частното целомъдрие, т. е. на установените начини за сетивни удоволствия и телесни сношения. Наказанията за тези престъпления също трябва да бъдат извлечени от характера на престъпленията — лишаване от облагите, които обществото свързва с чистотата на нравите, глоби, позор, принуда към криене от хората, публично посрамване, изпъждане от града и обществото; най-сетне — всички наказания, които спадат към изправителното правораздаване, са достатъчни за борба срещу разпуснатостта на двата пола. В действителност тези неща се основават не толкова на злата воля, колкото на забравянето или незачитането на собственото достойнство.
Тук става дума само за престъпления, които засягат единствено нравите, а не за престъпления, които освен това нарушават обществената сигурност, каквито са похищението и изнасилването; те вече принадлежат към четвъртия вид.
От третия вид са престъпленията, които нарушават спокойствието на гражданите; наказанията за тях трябва да бъдат изведени от характера на престъпленията, следователно да бъдат свързани със спокойствието на гражданите — затвор, изселване, изправителни мерки и други наказания, които укротяват неспокойните духове и ги връщат към установения ред.
Аз ограничавам престъпленията против спокойствието с простите нарушения на правилниците за вътрешния ред; и тъй като онези от тях, които, нарушавайки спокойствието, са насочени същевременно и против сигурността, те трябва да бъдат поставени в четвъртия разред.
Наказанията за тия престъпления се състоят в това, което се нарича «мъчение». Това е своеобразен талион, чрез който обществото лишава от сигурност оня гражданин, който е лишил или искал да лиши от сигурност друг. Това наказание е извлечено от природата на нещата, почерпано е от разума, и от самите извори на доброто и злото. Гражданинът заслужава смърт, ако той е нарушил сигурността дотолкова, че е отнел живота на друг или е предприел покушение за отнемане живота на друг. Смъртното наказание в случая е като лекарство за едно болно общество. Може да има причини, които оправдават това наказание и когато то се отнася до нарушаване сигурността на имуществото; но би било може би по-добре и по-съобразно с природата, ако нарушенията против собствеността на благата са общи или равни. Но понеже тия, които нямат, най-лесно посягат на собствеността на тия, които имат, трябвало е към паричното наказание да бъде добавено и телесно.
Всичко, което казвам, е почерпано от природата и твърде много благоприятствува свободата на гражданина.
Глава V
За някои обвинения, които изискват особена умереност и внимание
Ето едно важно правило: трябва да бъдеш много внимателен при преследване на магьосничеството и ересите. Обвинението в тия две престъпления може силно да навреди на свободата и да стане източник на безброй тиранични дела, ако законодателят не съумее да го ограничи. Защото, доколкото тия обвинения се основават не непосредствено на действията на гражданина, а на мнението за неговия характер, те стават толкова по-опасни, колкото по-невеж е народът; и тогава гражданинът попада в постоянна опасност, доколкото и най-доброто поведение, и най-чистата нравственост, и изпълнението на всички задължения не могат да защитят човека от подозрения в такива престъпления.
При царуването на Мануил Комнин протестаторът е бил обвинен, че заговаря срещу императора и че за тая цел си служи с някакви тайни средства, които правели хората невидими. В животоописанието на същия този император е казано, че Арон е бил хванат, когато четял една книга на Соломон, и че от четенето на тази книга се появили цели легиони дяволи. Но ако се повярва, че в магията има някаква сила, способна да събужда дяволски духове за действие, естествено е на този, когото наричат магьосник, да се гледа като на човек, който повече от всеки друг на света е способен да смути и обърка обществото и затова заслужаващ да понесе непосилно наказание.
Възмущението нараства, когато на магьосничеството приписват способността да разрушава религията. От историята на Константинопол научаваме, че един епископ е имал видение, според което някакво чудо изчезнало заради това, че някой си човек е направил магия; този човек и неговият син били по тази причина осъдени на смърт. От колко необичайни неща би могло да зависи такова едно престъпление? — от това например, че такива видения се явяват рядко; че епископът е имал такова видение; че то наистина се е случило; че е станало чудо; че това чудо е изчезнало; че причина за това е била магията; че магията е можела да събори религията; че този човек е бил магьосник; и че той най-сетне наистина е направил магия.