![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Тогава на Елин й се стори странно, че майка й се отдръпна от докосването й и така и не разбра защо.
Досега.
Елин се обляга назад на възглавницата и очите й се изпълват с горещи сълзи.
Сега си обяснява всичко.
Майка й е знаела.
Всички са знаели.
Била е Елин.
77
Ден пети
Елин се събужда. Няма представа колко е часът. Протяга ръка да провери и трепва. Кръстът й е схванат и всичко я боли. Не е от боричкането с Марго. Елин лежи на походно легло, което й дадоха от хотела, за да може Уил да спи спокойно на голямото двойно легло в стаята, за да се възстанови. Походното легло е тясно и неудобно и тънкият дюшек едва покрива твърдата рамка и пружините.
Часът е 6,01, достатъчно светло, за да може Елин да види Уил. Той все още е блед, но дишането му е ритмично и равномерно. Изпитвайки облекчение, Елин отново ляга на възглавницата. Главата й е натежала и пулсира и всяка клетка в тялото й все още копнее за сън. Елин се претъркаля по корем и усеща, че очите й се затварят.
Този път сънят идва по-неумолимо и по-бързо, сграбчва я и я завладява. Елин се унася след няколко минути. Знае, че това е опасно, защото този път, когато проблясъците идват, не са фрагменти, както винаги, а всичко.
Сам, надвесил се над скалния вир, кепчето му, хвърлено дълбоко в мътната, пълна с водорасли вода. Всичко се случва в забавен каданс. Сам се обръща да каже нещо — може би няма раци или вратът ми изгаря — и докато извива тяло, за да застане с лице към водата, губи равновесие.
Елин започва да се смее на комичното му изражение, но скоро разбира, че изобщо не е комично, а лицето му е изкривено от страх. Защото той пада назад.
Няма по-лошо. Да не виждаш къде стъпваш. Нямаш контрол.
Сам пада като камък във водата, без да я разплисква.
Сега Елин знае, че това е бил първият предупредителен знак — Сам трябваше да цамбурне. Трябваше да издаде някакъв звук, да извика, когато пада във водата, да размаха ръце и крака и да се смее, докато се опитва да възвърне равновесие.
Но няма нищо такова, само единствен плисък, последван от ужасяващо изпукване.
И после Сам лежи неподвижно във водата и от него в кръг се разпространяват вълнички.
Част от скалата е оцветена — тъмни, лъскави, червени петна върху бялата дантела от морски жълъди.
Лицето на Сам не прилича на онова, което Елин познава. Очите му са широко отворени. Втренчени. Тялото му не помръдва и крайниците му са отпуснати и омекнали.
Главата му е разцепена отстрани. Не само разрязване, а отворена зееща рана. Елин помни, че искаше да се раздвижи, да се гмурне и да направи някаква магия, за да му помогне, но краката й не помръдваха.
Сковани са. Залепени за скалата и издатината от мидени черупки, които са се забили в лявата й пета.
Раздвижете се, казва тя на краката си, раздвижете се.
Но те не искат. Нито пък очите й. И те са вцепенени.
Приковани в тялото на Сам в скалния вир. Тениската му се издува от водата и ветрецът я дипли.
Краката му се полюшват във водата. За глезена му се е закачило дрипаво водорасло. Кофата пада от ръката му и изтраква силно върху скалата…
Вода, примесена с водорасли, се вие между гроздовете миди и морски жълъди. Раците пълзят по скалата и отчаяно търсят вода.
И тогава умът й се съсредоточава върху нещо.
Увеличава го и го повтаря отново и отново.
Кофа пада от ръка.
Елин се пресяга и хваща колието си. Пръстите й се увиват около извивката на куката. Сърцето й се разтуптява, когато споменът събужда друг.
Подобно действие.
Нещо пада на пода.
Докато Уил и Марго се боричкаха, нещо падна на пода. Елин го чу.
Тя затваря очи и споменът придобива плът и кръв — двамата вкопчени един в друг, сумтенето, тежкото дишане и насред това нещо по-приглушено.
Меко тупване, леко тътрене на нещо, което се плъзга по пода.
Елин сяда в леглото и посяга към бутилката с вода. Отпива голяма глътка и трескаво разсъждава.
Какво може да е било? Какво падна на пода?
78
— Сигурна ли си? — гласът на Айзак е безгрижен, но очите му са бдителни и предпазливи. — След всичко, което се случи? Ти не беше добре, когато си тръгнах.
Той се обръща към нощното шкафче, взима чашата с кафето си и я пресушава.
Лицето му изглежда сивкаво на слабата светлина, къдриците му са сплъстени и залепнали за главата.
В стаята му цари пълен хаос — чаршафите и завивките са отметнати и измачкани и нощното шкафче е отрупано с чаши. Елин изпитва вина. Айзак скърби, едва се държи, а сега тя го натоварва още повече.
— Не мога да го оставя — тя прогонва мисълта. — Чух, че падна нещо. Сигурна съм. Трябва поне да отидем да видим.
— Но ако там имаше нещо, щяхме да го видим, докато помагахме на Уил — очите му обхождат лицето й. — Там долу бяхме цяла група. Ако го беше намерил някой друг, щеше да ни каже.
Елин анализира безучастната му реакция и внимателното равнодушно изражение. Айзак мисли, че тя е преуморена и се хваща за сламки.
Настъпва неловко мълчание.
Елин изведнъж осъзнава как изглежда — лицето й вероятно е лепкаво, влажно от пот, косата й е разрошена от неспокойния сън.
По бузите й плъзва руменина.
— Не непременно — тя прокарва пръсти през косата си, опитвайки се да я приглади. — Бяхме се съсредоточили да помагаме на Уил. Лесно може да не сме забелязали нещо.
— Така или иначе — предпазливо казва Айзак, — това вероятно не е правилното решение. Марго по всяка вероятност е някъде в хотела. Тя е напуснала помещението с генераторите, избягала е. Твърде рисковано е — той се поколебава. — И не само това. Ами Уил? Не трябва ли да си с него?
Елин усеща, че раменете й се стягат — още една вълна на вина.
Айзак е прав.