Човек без куче [bg]

Следобед се срещна последователно с диригента на хора, където бе пял Хенрик, с една братовчедка на Лейф Грунт и със заместник-декана на Юридическия факултет. Диригентът Кенет допринесе с оценка на Хенриковия баритон — много красив. Ако младежът имал амбицията да продължи да се занимава с пеене, от участник в хора можел да се превърне в блестящ солист.

На въпроса чувал ли е за някоя си Йени, Кенет отрече.

Братовчедката Берит разказа, че Хенрик отседнал в дома й през първите две седмици от семестъра, докато се сдобие със стая в общежитието. След като се изнесъл, двамата се видели само веднъж. По нейно впечатление Хенрик бил изключително прилежен и приятен млад мъж.

Йени? Не, не знаела нищо за отношенията му с момичета.

Заместник-деканът, Йерцен, знаеше, че Хенрик Грунт се е записал в Юридическия факултет и следва там, но нищо друго. В университета учели много студенти, а всяка година постъпвали нови и се нуждаел от повече време, за да си създаде мнение за всеки от тях.

Йени? Инспектор Барбароти дори не го попита.

В осем и половина Гунар пое към хотел „Йорнан“, разположен на живописно място до река Фюрисон. Стаята на Барбароти гледаше към езерце, където се събираха патици, а в далечината на север се виждаха кинокомплексът и седалището на студентската организация „Норланд“, където Хенрик явно бе направил първите си плахи стъпки в студентския живот. Бе пял в тамошния хор и вероятно бе… Не, Барбароти не желаеше да спекулира повече. Пак се загледа в патиците в черната вода и се замисли дали се чувства по-обезсърчен от вчера, когато пътуваше с влака към тази Мека на учението. Не успя да прецени. Стаята на Хенрик не му бе подсказала нищо. Никакви писма, никакви записки, нито дори бележник с телефонни номера. Като част от младото поколение, което се възползва прагматично от постиженията на модерната техника, Хенрик явно също бе запаметил всички важни данни в мобилния си телефон или в съвсем новия, лъскав компютър, който Барбароти видя в стаята на младежа. Не се опита да прегледа информацията там. Колкото до мобилния телефон на Хенрик, вероятно се намираше на същото място като притежателя си. Тоест в пълна неизвестност. В стаята Барбароти не откри нищо изобличаващо. Огледа внимателно рафтовете, но там нямаше еротична литература, която евентуално да разкрие сексуалните предпочитания на наемателя. Стаята изглеждаше грижливо почистена и подредена, точно както бе очаквал. Инспекторът започваше да опознава Хенрик Грунт. Всеки досег с негови вещи показваше колко е възпитан, подреден и мълчалив. Влечението му към собствения пол съществуваше единствено в субективните бегли впечатления на една млада студентка. Този факт не даваше мира на Гунар Барбароти, вероятно защото до момента нямаше с какво друго да ангажира мислите си.