Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Девойката продължи да се движи напред, а сърцето й биеше като обезумяло. Тейн и Асара стреляха по първата твар, опитвайки се да отклонят вниманието й от манкстуата, ала без особен успех. Кайку успя да се добере до седалката на водача на кервана, който й заломоти неразбираемо, а по устните му се появяваха мехурчета. Момичето забеляза, че човекът е притиснат плътно до един от хълбоците на впрегатното животно от опънатите въжета и едва можеше да диша. Гнусните пипала на чудовището бяха на по-малко от метър и нещо от нея, всяко с дебелината на човешка ръка, вкопчени здраво в тялото на обезумялото от ужас говедо.
Тогава изведнъж огънят пламна, изскачайки от нея. Тя го усети как се надига, заедно с паниката, която я бе обзела, ала това само удвои силата му. Той искаше да се изтръгне от нея, да се освободи от оковите на тялото й, пробуден от искрата на страха и възбудата. Тя стисна с всичка сила дебелите поводи на манкстуите и затвори очи.
„Не, заповяда му тя. Не, ще си стоиш там, където си.“
За първи път си даде ясна сметка какво бе сторила, когато бе отклонила предложението на Кайлин ту Моритат да й помогне да управлява силата си. За един миг видя до какво бе довело нейното безразсъдство, каква бе цената на припряността й, нетърпението да отмъсти за семейството си. Ако освободеше своята кана сега, всички щяха да измрат.
— Кайку! — извика Тейн някъде зад гърба й. Той виждаше, че нещо ставаше с нея, ала въздухът бе изпълнен с оглушителния тътен на изстрелите и момичето не можа да чуе нищо повече.
Тя се опита да забрави виковете на стария мъж, впримчен в хватката на поводите. С периферното си зрение забеляза как някои от стражите бяха забелязали втората Различна твар и сега се насочваха към другата страна на кервана, за да се справят с нея. Девойката насочи мислите си навътре, опитвайки се да натика зноя обратно в корема си, както човек се мъчи да потисне пристъп на повръщане. Водачът й викаше да му помогне, неспособен да разбере защо внезапно се беше вцепенила. Тя не му обърна никакво внимание.
И тогава то утихна, избледнявайки с неохота, потушено от натиска на волята й. Очите й се отвориха, кръвясали и възпалени от сълзи, тя отвори уста и пое дълбоко въздух. Физическото усилие бе безгранично. Обаче беше победила — поне засега.
Различната твар продължаваше да тегли манкстуата към бърлогата си, придърпвайки животното още по-близо до ужасяващата си паст, а преобърнатите коли стържеха по прашната земя. Това веднага я върна към действителността и девойката потръпна при вида на пипалата, които се мятаха във въздуха над главата й.
Тя извади ножа от пояса си. Не се бе разделяла с него още откакто Асара й даде пътническите дрехи в Гората на Юна, ала до този момент не му бе обръщала особено внимание. Беше хубав горски нож, който еднакво добре ставаше за одиране на животни и дялане на дърво. Кайку бързо започна да реже преплетените ремъци, впримчили водача. Той се загърчи, опитвайки се да се освободи преди още да бе привършила с първото въже.
— Стой неподвижно! — изсъска му тя и старецът се подчини.
Тейн и Асара не спираха да стрелят. Съществото, което бе сграбчило манкстуата, надали беше неуязвимо за куршумите, защото виждаха тъмните кървави петна, които разцъфваха по черното му туловище, ала изглежда притежаваше някаква самоубийствена упоритост, понеже отказваше да пусне плячката си. Тейн отвори пушката си, за да сложи още барут, без да изпуска Кайку от поглед. Тя се бореше като обезумяла с въжетата, ръката й с ножа не спираше да се движи, а лицето й бе зачервено и потно.
Съществото изведнъж дръпна с такава сила, че целият керван се разтърси; очевидно искаше колкото се може по-бързо да грабне плячката си и да се скрие от жилещите куршуми в подземното си убежище. Не можеше да разбере защо говедото е толкова тежко, тъй като не беше достатъчно интелигентно да осъзнае, че всъщност ремъците му пречеха. Това го разгневяваше допълнително и ето защо чудовището реши да приложи груба сила.
Кайку извика, когато керванът се премести с цял метър към противната твар. Асара и Тейн трябваше да се отместят, когато пътническата кола най-накрая се преобърна с колелата нагоре. Девойката успя да скочи на земята и се претърколи настрани, без фургонът да я затисне по някакъв начин. Водачът нададе хъхрещ вик, след което преплетените ремъци, прерязани донякъде от Кайку, най-сетне се разкъсаха. Паякообразното същество изграчи победоносно и се шмугна обратно в подземното си скривалище, понесло гърчещата се манкстуа в пипалата си.