Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Тримата Чаросплетници, застанали пред него, не бяха онези, с които се беше срещнал преди. Поради липсата на строга йерархия Върховният Чаросплетник нямаше висшестоящи, на които да докладва; сегашните му събеседници щяха да разпространят известията сред останалите членове на кастата чрез Чаросплетието.
— Императрицата изобщо не ни сътрудничи — отбеляза единият, който се казваше Какре. Маската му бе изработена от изсушена кожа, опъната върху дървена рамка, и го караше да изглежда като мъртвец.
— Не съм и очаквал друго — рече Вирч, а грачещият му глас като че ли ехтеше от стените около тях. — Ала ситуацията се обръща в наша полза. Щяха да възникнат доста… затруднения, ако беше абдикирала сега.
— Обяснете — настоя Какре. — Не представлява ли възкачването на Престолонаследничката на трона голяма опасност за Чаросплетниците?
— Точно така — отвърна Вирч. — В сегашната ситуация силите на двете страни са почти изравнени. Обаче аз не си губя времето в Императорската цитадела. Бараксите играят по моята свирка.
— И какво печелим ние от това? — прошепна един дебел Чаросплетник, чиято Маска представляваше безизразен дървен овал с дълга, заплетена брада от животинска козина, висяща от него.
Вирч обърна взор към него.
— Братко, имам планове как да се отървем от Императрицата и уродливото й недоносче. Сключил съм договор с най-могъщия участник в тази игра; и когато той стане Кръвен Император, ние ще се издигнем заедно с него. Вече няма да бъдем само аксесоар към управлението; ние ще сме движещата сила зад трона!
— Внимавайте, Вирч! — предупреди го Какре. — Те не ни вярват и не ни искат тук. Ще се обърнат срещу нас при първия удобен случай. Дори и твоят Баракс.
— Те подозират — включи се и третият Чаросплетник, чиято Маска представляваше озъбена муцуна. — Те подозират какви са нашите амбиции.
— Тогава нека да ни подозират — отговори му Вирч. — По времето, когато осъзнаят истината, вече ще бъде твърде късно.
— Навярно — рече Какре — ще бъде по-добре да ни просветлите във вашите намерения.
Вирч се завърна в тялото си малко след това, откъсвайки с нежелание съзнанието си от величествените нишки на Чаросплетието. Дишането му се развълнува, а очите му, които бяха отворени и изцъклени, фокусираха погледа си. Седеше на обичайното си място, обгърнат от вонята и отвратителната мръсотия на покоите си. Започна бавно да се съвзема от унеса си, очаквайки неприятния пристъп, който винаги го обземаше след напускането на блаженството на Чаросплетието. Спомените взеха да идват по местата си около обичайните язви на амнезията и той се огледа озадачено наоколо. Смътно се сещаше, че му бяха довели някакво момиче вчера, което се оказа изключително борбено малко създание. Беше я овързал досущ като паяк, който омотава муха, възнамерявайки да я задържи и да я храни, използвайки я по предназначение, когато му бе необходимо. В момента не можеше да се сети за мотивите си; навярно бе искал незабавно разтоварване след поредното си скитане из Чаросплетието, вместо да чака слугите да изпълнят желанията му. Хитрата кучка обаче бе успяла да се освободи по някакъв начин и сега се криеше нейде из покоите му. Е, нямаше къде да избяга, защото у него бе единственият ключ за масивната врата, водеща към свободата й, а той никога не се разделяше с него. Харесваше такива неща. Тъкмо щеше да си поиграе малко.
Обаче в момента не изпитваше никакво плътско желание. Бе обладан от внезапната и всепоглъщаща нужда да преподреди покоите си, завладян от някаква чужда и объркваща логика. Сякаш боговете му бяха изпратили видение как трябва да промени жизненото си пространство. Не можеше да постъпи другояче, макар и да знаеше, че това е просто поредната му мания. Момичето можеше да почака. Всичко можеше да почака.
А когато бе готов, щеше да се отдаде на насладите с цялото си сърце.
Шестнадесета глава
Пътуваха на север по големия Прашен път, лъкатушещ от югоизточната до северозападната част на Фо, завършващ при рудодобивното градче Кморн на другия край на острова. Слънцето още не бе изгряло, когато потеглиха, а Нерин се намираше високо в небето, където щеше да остане видима чак до следобеда, ако облаците й позволяха. Ала не стана така. По пладне няколкото перести облачета вече бяха заменени от плътно одеяло, скрило окото на Нуку, макар и жегата да не отслабна в унисон с намалялата светлина. Тейн обаче беше много доволен. Животът под прикритието на горския балдахин изобщо не го бе подготвил за слънчевите бани, на които бе подложен през последните дни, и главата му се замайваше, ако останеше под палещия взор на Нуку за по-продължително време.