Вещерите от Сарамир

Отговорът, който Асара щеше да даде, бе задушен от внезапното раздвижване и глъчка, обхванала стражите. Кайку извика от изненада, когато видя нещо черно с неясни очертания да изскача светкавично от каменистия терен край пътя, след което колата им се залюля заплашително и те полетяха към единия й край. Тейн и Асара бяха запратени върху Кайку и тримата се изтърколиха на пътя, докато самият фургон се прекатури на едната си страна със звук на цепеща се дървесина. Тейн инстинктивно се завъртя, когато колата се наклони застрашително към тях, ала за тяхно щастие не се преобърна, премазвайки пътниците под тежестта си. Те се изправиха несигурно на крака сред виковете на стражите, които бяха не по-малко изненадани от самите тях, и най-накрая успяха да видят какво беше онова, което бе причинило падането им.

Различното същество беше огромно, чудовищно съчетание от зъби и израстъци, и се спотайваше в една дупка край пътя, прикрита от тънък слой слузеста глина, очаквайки тяхното приближаване. Все още беше наполовина в дупката и единствено предната част на тялото му се виждаше. Кайку зърна чудовищния облик на едно сляпо, безоко лице с огромна паст, осеяна със закривени жълтеникави зъби, около което се виждаха множество паяковидни пипала, подаващи се от дупката, в чиято хватка се гърчеше едната от манкстуите от челото на колоната. И двете животни мучаха уплашено, а водачът крещеше, заплетен в дебелите въжета, които служеха за поводи.

— По духовете, застреляйте го! — извика Отин, който междувременно бе успял да се освободи, на стражите, ала те вече се бяха прицелили в чудовището. Пушките изтрещяха и Различната твар изграчи ядосано, ала не пусна плячката си. Задърпа я към бърлогата си, а водачът и останалата част от колоната бяха повлечени от изключителната сила на звяра. Тези паяковидни крайници, които не бяха впримчили манкстуата, потрепваха във въздуха, готови да сграбчат всичко, което попаднеше в обсега им.

Водачът изкрещя отчаяно, опитвайки се с всички сили да се измъкне от оплетените поводи, докато съществото го придърпваше все по-близо и по-близо към себе си.

Кайку реагира внезапно, без да мисли. Тя се втурна към пътническата кола, която продължаваше да лежи на една страна, и и се покатери върху нея. Тейн й извика да се върне, ала тя въобще не го чу. Различната твар дръпна още веднъж и целият керван се разтърси. Кайку запълзя към водача с треперещо сърце, молейки се колата да не се преобърне.

Отин викаше нещо на стражите, докато презареждаха, ала никой не му обръщаше внимание. Той бе минал от другата страна на пътя, така че керванът да стои между него и кошмарното същество, което ги бе нападнало. Когато видя Кайку да пълзи към челото на колоната, започна да крещи нещо и на нея. Тя не можа да разбере дали я окуражава или й заповядва да се маха оттам; защото когато погледна към него, втора Различна твар изскочи от бърлогата си зад дебелия мъж и вкопчи отвратителните си паяковидни пипала в него. Писъкът, който се изтръгна от гърлото му, не можеше да се сравни с нищо, което Кайку бе чувала или искаше да чуе отново, обаче бързо беше заглушен в зъбатата паст на чудовището, съпроводен от трошене на кости и плиснала кръв.