Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Не зная за горите, ала мога да ви кажа откъде идва злото тук, на този остров — изплю се старият водач. — Там горе, от планините. Ей оттам идва.
— Стига суеверни дърдорения! — сопна му се Отин, гледайки крадешком дали Асара ще погледне благосклонно на избухването му.
— Тъй ли? — обърна се рязко към него водачът, смръщил вежди. — Кажи ми, ако не го видиш в самата земя, колкото по-нагоре отиваме. Планините са на север. Мисля, че има смисъл в туй, дето говоря.
Старецът се оказа напълно прав. По пладне вече беше трудно да не го забележиш. Голи дървета стърчаха от земята, клоните им бяха изкривени и деформирани, от стволовете им, там, където кората беше тънка като човешка кожа, се стичаше мъзга, а на други места бе застинала в подпухнали образувания. Видяха как някои клонки описваха кръг, само за да се върнат обратно към стъблото и да потънат в него. Изтънели, заострени като куки листа стърчаха като бодли от преплетените клони.
Стражите бяха изключително напрегнати. На Кайку й направи впечатление как се взираха в далечината от двете страни на пътя, държащи в готовност оръжията си. Безпокойството им се предаде и на нея и тя започна да си играе нервно с косата си. Отин, очевидно забравил за всичко друго, продължаваше да се задява с Асара, която понасяше непохватните му опити за остроумничене със завидно търпение. Изглежда отстъпката от цената, която им бе направил заради красотата на младата жена, се компенсираше от непрестанното му досаждане. Кайку и Тейн се спогледаха усмихнато.
Младежът обаче изобщо не се намираше в добро настроение. Никъде в Гората на Юна не се бе натъквал на толкова очебийни признаци на поквара както тук. Смуглото му чело се намръщи, докато разглеждаше пустия пейзаж, насочил поглед към величествените планини Лакмар в далечината. Внезапната реакция на стражите насочи вниманието му вдясно от тях, където нещо се стрелна сред оголените ерозирали скали, издавайки гърлен кикотещ се звук, който отекна в тишината. Мъжете се прицелиха с пушките си, ала съществото не се появи отново.
— Виждате ли? — обади се водачът изведнъж, посочвайки с ръка нагоре. — Тия твари например се срещат много често и дори си имат имена. Наричаме ги гнусоврани.
Пътниците погледнаха към небето и видяха три черни птици, които пикираха и се преобръщаха във въздуха. На пръв поглед наистина приличаха на врани, ала когато Тейн прецени разстоянието, на което се намираха, си даде сметка, че се рееха доста нависоко, следователно бяха и значително по-големи.
— До какви размери достигат? — попита той, неспособен да повярва на заключението си.
— Два метра размах на крилете — кратко и ясно му отвърна водачът.
Кайку изруга под носа си — стар навик, научен от брат й, за който често й се караха вкъщи, че никак, ама никак не е подходящ за една млада дама. Сега обаче, а и сред тази обстановка, това нямаше никакво значение.
Тейн се взираше напрегнато в забуленото от облаци небе над главите им. Беше трудно да се различат подробностите, ала колкото повече ги наблюдаваше, толкова повече се убеждаваше в точността на наименованието им. Клюновете им бяха дебели и деформирани, нещо като зурли от рогово вещество, и завършваха с остър закривен връх. Крилете им имаха малка чупка по средата, досущ като при прилепите, само дето бяха покрити с мръсни черни пера. Той направи гримаса и отмести поглед, надявайки се никога да няма възможността да разгледа по-отблизо тези отвратителни създания.
— Интересно — промълви замислено Асара. Когато не добави нищо повече, Кайку веднага захапа въдицата.
— Кое е интересно?
— Това не е първата проява на Различие, която става толкова често срещана, че поставя началото на нов вид — започна тя, вперила поглед в Тейн, който не й обръщаше никакво внимание. — Сред всички грешки на природата, появили се вследствие на тази… поквара на земята, има много, които процъфтяват. На всеки сто безполезни отклонения навярно се появява по едно успешно, което помага на носителя си да оцелее и му дава преимущество над останалите представители на вида му. И ако този Различен екземпляр успее да направи потомство, то тогава…
— Нищо ново не ми казваш, Асара — прекъсна я младежът. — Тези идеи са част от учението на Джуджанчи от десетилетия.
— Да, така е — съгласи се жената. — Той беше един от жреците на Еню, нали? Голям мислител във всяко отношение. Използваше теориите си, за да обясни голямото разнообразие при животните. Странно как учението му приляга толкова точно към Различните, а твоята вяра диктува, че те не са създания на Еню.
— Различните следват законите на природата — отвърна Тейн, — защото те представляват извращение на същия основен корен. Това не ги прави по-малко естествени или по-малко противни.