Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Когато историците търсят примери за това преплитане на държавен и личен разкош, обикновено изтъкват две събития. Едното е коронацията на императора и императрицата през 1967 г. (когато след много перипетии положението на владетеля изглежда вече сигурно). Другото — организираните в разрушената някогашна столица на империята Персепол тържества по случай 2500-годишнината от създаването на Персийската империя.
По време на коронацията шахът е облечен с мантия, наследена от неговия баща, богато украсена с бисери, злато и сребро. (Към нея са пришити два килограма истински перли.) При яката мантията е прихваната с игла. Тя е изработена през XVIII в. за персийски владетел и е украсена с брилянт от 781 карата. Златният колан, който притяга изпънатата генералска униформа, е с катарама, върху която блести смарагд от 175 карата, скромно обграден от 60 брилянта. Описанието на инкрустациите по короната с въодушевление се коментират по онова време и от читателите на западните илюстровани списания. Императорската корона е с 3380 диаманта, 5 смарагда и 2 сапфира. Короната на императрицата е украсена с 970 брилянта, 499 диаманта, 105 бисера, 36 рубина и 36 смарагда. От бронираните хранилища на държавната банка е изваден и известният Паунов трон, заграбен от Индия от по-раншни управляващи династии. Той не е голям: висок е всичко 2 м и е широк 96 сантиметра. Но златните плочки, с които е покрит, са украсени с 26 733 диаманта, рубина и смарагда. (В момента на коронясването украшенията на короната са оценени на стойност 40 милиона долара, но, разбира се, това е само на „теория“. Цената на целия ансамбъл е многократно по-висока от общата сума на скъпоценните камъни, да не говорим за историческата стойност.)
Нека видим другия „взрив“ на лукс и разкош. Персепол, 15 октомври 1971 година. За владетеля и поканените гости в пустинната област, между руините, които показват някогашното величие на империята, са издигнати с необикновена безвкусица 60 фантастични огромни шатри. Опънати са върху конструкция от благородно дърво, а външната облицовка е от непромокаема пластмаса. Вътре очакват гостите лилаво-червено кадифе и коприна, стилни мебели, мраморни маси, свещници от злато и бронз. Ястията и напитките за празничния банкет доставя парижкият ресторант „Максим“. Готвачите и специалистите по напитките също са пристигнали от Париж. За нормалното протичане на празничния обяд иранската въздушна компания организира специален „авиопоход“ между Персепол и френската столица. (И трябва да бъде така: поръчани са 25 000 бутилки вино, разбира се, не какво да е. Марката е „Шато Лафит Ротшилд“, а цената — 100 долара за бутилка.)
Празненството струва сто милиона долара по онова време. Малко по-късно един американски журналист иска и получава интервю от владетеля. Той боязливо пита, дали персеполският разкош не е бил малко прекален.
Тогава владетелят — за първи и последен път — обобщава своята философия за преплитането на личното императорско състояние в държавната собственост. Той казва: „Вие там, на Запад, не можете да разберете философията на моята власт. Персийците смятат своя владетел за баща. Което е тяхно, то е и на техния баща. И каквото е похарчил баща им — похарчили са го те. Аз само отпразнувах един семеен рожден ден. А главата на семейството — това съм аз.“
Толкова за връзката между личното състояние и държавната собственост.
Колкото до опазването на тайната, французинът Жерар дьо Вилер, един от историците на династията, който има близки връзки с двора, по онова време характеризира положението така: „Поради сложността на отделните компоненти и не на последно място поради безусловното спазване на тайната, не могат да се узнаят дори относително достоверни данни за състоянието на императора. Всичко, което е свързано с имуществото на владетеля или на другите членове на фамилията Пахлави, е строго секретно. На практика той сам провежда финансовите си дела. Има едно единствено доверено лице — заместникът на дворцовия министър Бехахниан. Част от състоянието на шаха са огромните участъци земя, които не бяха раздадени на селяните по време на аграрната реформа. По всички данни с цялото имущество оперира «Юнион де банк сюис», една от най-реномираните швейцарски банки. Източниците на доходи са най-различни — от давани под наем жилищни сгради и дворци в чужбина до петролоносачи. От банковите среди изтичат понякога подробни съобщения, но по-често се разпространяват клюки, от които може да се съди за размерите на богатстврто. Въз основа на тях се разбира, че става дума за лично имущество на стойност доста милиарда долара — дори като се пренебрегнат скритите зад държавни фирми семейни делови интереси.“