Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Веднага легни и не мърдай! — Той я блъсна грубо назад и вдигна крака й върху една възглавница. — А сега си направи труда да ме изслушаш, милейди, защото в момента не ми е до шеги!
Когато тя се отпусна в леглото, за миг загубила ума и дума от категоричния му тон, той потопи парче плат в легена със студена вода, вдигна лицето й и се зае да изтрива чернилката и калта.
— Когато тази нощ допълзя тук и ме помоли за помощ, ти се предаде в моите ръце — продължи неумолимо той. — Аз поех водачеството и докато си при мен, ще правиш, каквото ти наредя.
Смирението, с което Мери прие думите му, трябваше да го задоволи, но Демиън я познаваше добре и се разтревожи. Лицето й беше бледо като мляко, очите огромни и с необичаен блясък.
Някой почука на вратата. След отговора на Ръдърфорд Уолтър влезе в стаята с кана гореща вода, руло превръзки, ленени кърпи и кутия с различни мехлеми и тинктури.
Мередит преглътна мъчително. И без това се чувстваше не на мястото си в леглото на Демиън, безпомощна пред унищожителните му погледи, а сега се появи и камериерът му. Очакваше Демиън да го отпрати, но това не стана.
Уолтър нареди нещата си на масичката до леглото, доближи свещта и я сложи така, че светлината да пада точно върху крака й. Когато й стана ясно какво я очакваше, Мередит затвори очи. Уолтър беше опитен фелдшер и бе дошъл да се погрижи за раната й. Ръдърфорд развърза временната превръзка и я махна от раната, от която отново потече кръв, макар и не така силно. След това хвана с две ръце разрязания от сабята на лейтенанта панталон, раздра го и разголи крака й от коляното до самия край на бедрото. Сложи ръка под хълбока й и я обърна малко настрана, за да се види цялата рана от задната страна на крака.
Мередит умираше от срам. Стискаше здраво очи, за да прогони сълзите. Единствената й утеха беше, че двамата мъже не й обръщаха внимание — може би за да щадят чувствата й, доколкото беше възможно в тази ситуация. Но в решителността, с която Уолтър почисти раната й, нямаше и намек за щадене. Макар да знаеше, че той се старае да не й причинява болка, тя едва успя да се удържи да не закрещи.
— Раната не е смъртоносна, полковник — заяви най-после Уолтър и огледа още веднъж крака й, почистен от мръсотията и засъхналата кръв. — Разрезът е дълъг, но не е много дълбок. Не е стигнал до мускулите.
При тези думи Мередит отвори очи, забравила смущението си под напора на облекчението. Защото беше имало моменти, в които я обхващаше дива паника, когато усещаше, че кръвта изтича на тласъци между пръстите й.
— Загубила е много кръв — продължи спокойно Уолтър, сякаш беше отгатнал мислите й. Намаза ръбовете на раната с нещо хладно и ги притисна един към друг. — Най-добре е да лежи няколко дни. Нали не искаме раната да се отвори отново. — Той бе отправил съвета си към стената, сякаш не беше сигурен дали да го адресира към господаря си или към ранената. — Ще й дадем лауданум срещу болките — добави той и стегна раната с ленена превръзка. — Това ли е всичко, полковник? — Той се изправи и посегна към легена с мръсна вода.
— Много ти благодаря, Уолтър. — Ръдърфорд кимна доволно. — Остава само да разчистиш. Лека нощ!
— Лека нощ, сър, мадам! — За първи път Уолтър погледна Мередит в очите.
— Лека нощ, Уолтър, и ви благодаря за добрата работа. — Тя се усмихна слабо, но с искрена благодарност.
Вратата се затвори и двамата останаха сами.
— Я да видя какво бих могъл да направя, за да те почистя. — Ръдърфорд смъкна чорапите й, отвори разкъсания панталон и внимателно го свали през чистата дебела превръзка. — Дано не те хване треска — отбеляза той, докато й разкопчаваше ризата. — При друг случай ще ми обясниш защо е било необходимо да потопиш цялото си тяло в потока. — Захвърли ризата и късата долна ризка върху панталона на пода, избърса сламките, полепнали между гърдите й и вдигна въпросително вежди. — Май трябва да проверя къде още имаш остатъци от растения — отбеляза той.
— Ти очевидно се забавляваш с положението, в което се намирам, сър — отбеляза Мери с мъчително поддържано достойнство.
— Защото се радвам, че не си на път към бесилката в Бодмин — отговори рязко той и тя потрепери. — Откровено казано, не си спомням друг път да съм бил така радостен. — Той потопи чиста кърпа в гореща вода и изтри цялото й тяло. — Това е най-доброто, което мога да ти предложа в момента — заключи доволно той. — Хубаво е да се изкъпеш, но засега е невъзможно.
Мередит искаше да му отговори, че би било най-добре да се прибере вкъщи, но изведнъж главата й се загуби между гънките на огромна нощница. Демиън напъха ръцете й в ръкавите и ги нави на китките, после пъхна ръка под дупето й, за да я вдигне и да опъне нощницата до глезените й.