Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Учудващо е, че капитанът оцеля след тези мъки — каза важно майорът. — За негов късмет Ал го е открил и го докарал тук!
— Капитан, казвате! — изръмжа генералът. — Ако зависеше от мен, той трябваше вече да е майор. Защото не всеки ден нашите лекари защитават така успешно своите пациенти в боя.
След това той се обърна към Ал:
— Ти си спасил един от най-добрите сред нас, млади момко. Ще видим какво можем да сторим за теб. Възможно е да получиш награда за тази си постъпка.
Очите на всички се извърнаха към вратата, когато влезе тържествено издокараната Роберта. С драматична въздишка тя се спусна към леглото на Коул и се хвърли върху него.
— Бедният ми любим! Горкият ми ранен! — хлипаше тя през сълзи.
Генерал Мичъл услужливо направи крачка напред и прекъсна сълзливата сцена.
— Кракът на вашия съпруг е сериозна засегнат, мисис Лейтимър. В него все още има шрапнел и капитанът дълго време ще бъде принуден да пази леглото, докато заздравее раната.
Роберта отново започна да ридае.
— Ах, любими мой! Да беше си останал при мен…
Коул изтърпя прегръдките й със стоическо мълчание. Лекарите се почувстваха неудобно от емоционалните й излияния, извиниха се и си тръгнаха. Още не бяха затворили врата зад себе си, когато Роберта се изправи и отбеляза с далеч по-хладен тон:
— Как си допуснал да те наредят така? — В гласа й се долавяше неприкрито злорадство. — И всичко това заради онази малка никаквица, с която преспа.
Тя небрежно хвърли ръкавиците си върху нощното шкафче, но се сепна, когато погледът й улови слабичката фигура на Алена в дъното на стаята. Чертите й се изостриха и тя подхвърли ехидно:
— Я виж ти! Отново си я взел под крилото си!
— Уверявам те, мила Роби — каза злъчно Алена, — че по пътя имахме достатъчно придружители и нито за миг не останахме сами. Позволявам си да ти обърна внимание, че би трябвало да си ми благодарна, задето ти го връщам жив.
— Ако ме беше послушал, можехме да сме във Вашингтон — отвърна Роберта хапливо.
— Изглежда, не чуваш добре, Роберта. Иначе щеше да разбереш думите на генерал Мичъл, че ще измине още доста време, докато съпругът ти оздравее. Доколкото разбрах, Мейгръдър е предложил услугите си и е готов да замине вместо него за Вашингтон.
— Какво искаш да кажеш? — кипна Роберта. — Разбира се, че ние ще заминем за Вашингтон. И се обзалагам, че под мое ръководство Коул ще стане генерал още преди края на войната.
— И без твоя помощ вече е майор — не се сдържа Алена, — а затова дори не беше необходимо да пътува до Вашингтон.
Роберта с омраза втренчи присвитите си очи в братовчедка си.
— Вън оттук! Не се нуждаем повече от услугите ти! Сама ще се погрижа за мъжа си!
Алена невъзмутимо се доближи до леглото на Коул.
— Ако и друг път искате да ви спасявам от някого, само ми пратете вест, капитане!
След като затвори вратата, тя пое дълбоко въздух. Мисълта, че раненият Коул беше останал сам с тази зла вещица, събуди у нея майчинския инстинкт. Но как можеше да го опази от собствената му жена?
Пред лазарета я очакваше доктор Брукс с кабриолета и я покани да тръгне с него. Алена се колебаеше. Какви ли лоши вести имаше този път за нея?
— Нещо за капитана ли? Мисля, че ще се оправи, нали?
Лекарят се усмихна.
— Този път имам да ти кажа нещо, което ще те зарадва. Ние с мисис Хоутърн взехме едно решение — заяви той делово.
На Алена й олекна. Изтощена, тя се отпусна на седалката до лекаря.
— Не знаех, че сте приятели с мисис Хоутърн.
— Много сме близки. Но я ми кажи, дете, как гледаш на предложението отсега нататък да се обличаш като млада дама?
Алена онемя от учудване.
— Истински женски дрехи ли имате предвид? — попита след малко тя.
— Да, женски дрехи и всичко друго, което е необходимо — отвърна лекарят, хвърляйки бегъл поглед на възторженото й лице. — Изглежда, идеята ти допада. На мисис Хоутърн й хрумна, че ти би могла да работиш в лазарета като нейна племенница.
— Тук, в лазарета на янките?
Доктор Брукс кимна.
— Ако искаш, можеш да започнеш още в понеделник сутринта. Но преди това ще трябва здравата да се поизтъркаш, за да се появи розовата ти кожа.
Не беше необходимо доктор Брукс да повтаря тези свои думи.
Рано сутринта в понеделник токчетата й затракаха по мозайката на лазарета, когато премина през входната врата. Късата коса беше грижливо сресана назад и прихванат с панделка над врата. Върху простата сива рокля беше завързала спретната колосана бяла престилка. Самочувствието й нарасна, когато сержант Грисъм очевидно не я разпозна при визитацията. Тя внимателно изслуша инструкциите му, макар че вероятно знаеше по-добре от него какво трябваше да върши.